Урок 4 от символа на вярата.

Четвърти урок: Вярвам в Святия Дух

Някои пасажи във връзка с този урок:

Битие 1 и 2 глави; Езекиил 37: 1 - 14

Псалм: 51; 139

Исая 61

Йоан 14: 15 – 31

Деяния 2: 1 – 41

Римл. 8: 1 – 17

1 Кор. 2: 6 – 16

Гал. 5: 13 - 26

Името на третото Лице на Троицата.

Въпреки че в Йоан 4: 24 ни се казва, че Бог е дух, когато се говори за Святия Дух, обикновено се разбира третото Лице на Троицата. В еврейския и гръцкия език термините са съответно – „руах а кодеш” и „хюгайос пнеуматос”. И двете наименования означават едно и също („Свят Дух”) и идват от корена на глагола „да вдъхна”. Той може да се преведе още и като „дъх” – Битие 2: 7; 6: 17; Езек. 37: 5, 6; или като „вятър” – Битие 8: 1; 3 Царе 19: 11; Йоан 3: 8. Старият завет използва думата „дух” без допълнителни квалификации или говори за Божия Дух, или за Господния Дух. Само в Пс. 51 и в Исая 63: 10, 11 се използва цялото име – Святия Дух. В Новия завет словосъчетанието Святия Дух се използва много по-често, когато се говори за третото Лице на Троицата. Интересен е фактът, че докато Старият завет говори за Святия Израилев по отношение на Бога (в Пс. 71: 22; 89: 18; Ис. 10: 20; 41: 14; 43: 3; 48: 17), Новият завет много рядко се отнася до Бога с прилагателното „свят”, но го използва често по отношение на Духа. Вероятно това се дължи на факта, че изключително в Духа и чрез Неговото освещаващо дело Бог се открива като Святият. Святият Дух е Този, Който влага в сърцето на вярващия Божието присъствие, отделя го за Бога и го очиства от греха.

Личността на Святия Дух.

Термините „Божия Дух” или „Святия Дух” не предполагат наличието на личностни характеристики, както терминът „Бог Син”. Така също Личността на Святия Дух не е така явно изявена, както тази на Сина. Като резултат от всичко това много пъти в историята на църквата е имало чести спекулации относно това дали Святият Дух е само сила (Йоан 3: 8; Евр. 1: 14) или е Личност. Този въпрос заслужава специално внимание.

В периода на Ранната църква Личността на Святия Дух е била отричана от монтанизма, арианството, савелианството, монархианството (ерес от II век) и от пневматомахианството (или „духоборците”). В по-голямата си част тези и други ереси учат, че там, където пасажите в Библията говорят за Личността на Святия Дух, се има предвид само персонификация, а не реална изява.

Някои доказателства за Личността на Святия Дух:

• Той има интелект: Познава и издирва Божиите дълбочини (1 Кор. 2: 10, 11); Той има ум и е описан като различен от другите две Лица на Троицата (Римл. 8: 26, 27); Той поучава вярващите (1 Кор. 2: 13). Ако Святият Дух познава, издирва, поучава и е различен от другите Лица, то Той трябва да е Личност.

• Той има емоции: Той скърби (Еф. 4: 30); Той обича (Римл. 15: 30). Щом може да скърби и да изразява чувства, значи е Личност.

• Той има воля: Разпределянето на духовните дарби е според волята на Духа (1 Кор. 12: 11); Святият Дух забрани на апостол Павел да проповядва в Азия (Деян. 16: 6 – 11). След като има власт да постъпва според убежденията Си и да забранява или позволява, то Той със сигурност е Личност.

Святия Дух извършва следните действия, присъщи на Личност:

• Той учи (Йоан 14: 26)

• Той свидетелства (Йоан 15: 26)

• Той убеждава (Йоан 16: 7, 8)

• Той новоражда (Йоан 3: 5 – 7)

• Той направлява и заповядва (Деян. 8: 29)

• Той извършва чудеса (Деян. 8: 39)

• Той призовава и изпраща в служение (Деян. 13: 2 – 4)

• Той се застъпва (Римл. 8: 26)

• Той направлява (Римл. 8: 14)

Той се проявява като Личност още и в следните взаимоотношения:

• На Него можеш да се подчиниш (Деян. 10: 19 – 21)

• Можеш да се опиташ да Го излъжеш (Деян. 5: 3)

• Можеш да се опиташ да Му се противопоставиш (Деян. 7: 51)

• Можеш да Го похулиш (Мат. 12: 31)

• Можеш да Го нараниш (Евр. 10: 29)

Святият Дух е обвързан във взаимоотношенията Си с другите Лица на Троицата (Мат. 28: 19, 20). Сам по себе си този факт говори за Личността на Святия Дух.

Той е не само Личност, но Той е и Бог.

Когато Анания и Сапфира излъгват за цената на продадената нива, апостол Петър казва на Анания: „…защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Святия Дух… не си излъгал човеци, но Бога” (Деян. 5: 3, 4). Това е ясно изявление, че да излъжеш Святия Дух е като да излъжеш Бога. Разбираме, че Святият Дух е Бог, защото Той притежава атрибутите или характеристиките на Бога. Например фактът, че Святият Дух е вездесъщ, се вижда в Псалм 139:7-8: “Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.” В I Коринтяни 2:10, 11 виждаме друга характеристика на Святия Дух – всезнание: “Но на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът изследва всичко, даже и Божиите дълбочини. Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.”

Титли на Святия Дух:

• Господния Дух – 2 Кор. 3: 17, 18

• Дух на святост - Римл. 1: 4

• Дух на живот – Римл. 8: 2

• Святия Дух – Мат. 1: 20

• Духът на Всевишния – Лука 1: 35

Титли във връзка с Бог Отец:

• Божият Дух – Битие 1: 2; Матей 3: 16

• Духът на Господа – Лука 4: 18

• Духът на Живият Бог – 2 Кор. 3: 3

• Духът на Яхве – Съдии 3: 10

Титли по отношение на Сина

• Христовия Дух – Римл. 8: 9

• Духът на Исус Христос – Филипяни 1: 19

• Духът на Неговия Син – Гал. 4: 6; Римл. 8: 15, 16

Някои от делата на Святия Дух:

• Сътворяването на Вселената – Бит. 1: 2

• Вдъхновяването на Писанията – 2 Петр. 1: 21; 2 Тим. 3: 16

• Зачеването на Господ Исус Христос – Лука 1: 35

• Убеждаване за грях – Йоан 16: 7, 8

• Новораждане – Йоан 3: 5, 6; Тит 3: 5; 1 Петр. 1: 23

• Утеха – Йоан 14: 16

• Застъпване в молитва – Римл. 8: 26

• Освещение - 2 Сол. 2: 13

Подчинение на Святия Дух (това е условно понятие, поради факта, че и трите Лица в Троицата са равни):

• Святият Дух доброволно изпълнява волята на Отца и Сина, с цел постигането на Божия спасителен план (Йоан 14: 26).

Произхождане на Святия Дух:

• Определение: в Своето съществувание и вечност, Святият Дух е обвързан (свързан) с Отца и Сина и така Той излиза от тях, за да се яви в света (Йоан 15: 26; 16: 7).

• На събора в Толедо пред 589 г. делегатите добавят към Никео-цариградския символ на вярата (от 381 г. сл. Хр.) по отношение на произхождането на Святия Дух латинската фраза „fillioque”, която значи „и от Сина”:

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

„И в един Господ Исус Христос, Божия Син, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Святия Дух и дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Пилат Понтийски и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

И в Святия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда [и от Сина], Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

В една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.”

• През 1054 г. поради продължителни несъгласия във връзка с тази добавка, Западната и Източната църква се разделят окончателно. Тогава настъпва т. нар. „голяма схизма”, която продължава и до днес.

Присъствието на Святия Дух у хората по време на старозаветния период:

• Въпреки някои традиционни схващания, че Святият Дух не е присъствал продължително време в сърцата на евреите, можем да проследим някои пасажи, като Неемия 9: 20, които говорят за това, че третото Лице на Троицата продължително време e пребивавало у целия народ.

• Има и някои на пръв поглед спорни случаи, в които като че ли Святият Дух напуска човека. Например Езекиил 2: 2 и 3: 24. Тук като че ли Святият Дух на два пъти влиза в Езекиил. Друг случай е този със Самсон в Съдии 13: 25 и 16: 20. Тук първият път Святият Дух влиза в Самсон и го изгражда за служение (продължително време), а после текстът казва, че Господ го е изоставил. Най-трудният за тълкуване е този случай със Саул от 1 Царе 10: 10 и 16: 14. Тук ясно се казва, че Святият Дух е заместен от зъл дух (пак от Господа??!!). Според мен старозаветните писатели са използвали похвати на речта, за да покажат специалното (силно) действие на Святия Дух в определени моменти (Езекиил и Неемия 9: 20). Дори и когато говорим за Самсон, ние сме склонни да го причислим към онези без Божия Дух, но авторът на Посланието към евреите го причислява към героите на вярата (Евреи 11: 32). Единствено когато Библията категорично заявява, че Бог е вложил в Саул „зъл” дух и можем да проследим после отношението на Писанието към него, можем да кажем, че Святият Дух не живее вече в този човек. Когато Святият Дух се оттегли от някого, той вече е мъртъв спрямо Бога. Затова в Пс. 51: 11 цар Давид не иска Бог да отнеме Духа Си от него.

Присъствието на Святия Дух у хората по време на новозаветния период:

• Той новоражда човека за Бога – Йоан 3: 3; 5: 8; Тит 3: 5

• Той идва да живее в човека в момента на повярването му - Гал. 3:2, когато, обединявайки се с Христос, приема в пълнота всички благодатни дарове и присъствието на цялото Божество – Йоан 14: 23; Тит 3: 5, 6. Следователно всеки вярващ преминава през различни духовни опитности в процеса на своето израстване и общуване с Бога, не съществува някаква специална втора или трета опитност, която да поставя вярващия на някакво ново различно равнище или да му дава ново положение пред Бога.

• Той присъства във всички вярващи – Йоан 7: 38, 39; 14: 16, 17; 1 Йоан 3: 24; 1 Кор. 6: 19, 20.

• Както в Стария завет – този, който няма Божия Дух, той не е Христов – Римл. 8: 9, 11, 14.

• Той е, Който ни води през освещението – Фил. 2: 12, 13. Освещението е продължаващото действие на Святия Дух, чрез което Той отделя вярващия за Бога, като морално го обновява и му позволява да достигне до реална вътрешна святост на характера. Освещаването е лично. Чрез него Святият Дух унищожава властта на греха в живота ни, като умъртвява (постепенно) страстите на плътското естество – Яков 1: 4; Кол. 3: 1 – 10; Евр. 12: 14.

• Вярващите са запечатани със Святия Дух, завинаги – Еф. 1: 13; 4: 30; Йоан 14: 16, 17, 23.

• В Еф. 4: 30 се казва, че грехът наранява Духа, но не Го прокужда от нас.

• Ние сме задължени да се изпълваме със Святия Дух – Еф. 5: 18 – 20.

По какво познаваме, че Духът живее в нас?

• Плодът на Духа – Гал 5: 22, 23 – това е единственият белег, който Бог ни е дал, за да познаем дали Святият Дух е в нас. ГИХ казва: „По плодовете им ще ги познаете” (Мат. 7: 16 – 20). Всеки един вярващ трябва да притежава всички характеристики на плода (ед. ч.) на Духа. Животът на всеки един вярващ трябва да се характеризира с любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание. Всеки един трябва да ги притежава, без изключение, и всички тези качества трябва да са у него, а не само някои. Те могат да са развити по различен начин на различен етап в живота му, но те трябва да присъстват.

• Дарбите на Духа – на четири места в Новия завет се говори за дарбите на Святия Дух в живота на вярващия – Римл. 12: 3 – 8; 1 Кор. 12 – 14; Еф. 4: 10 - 16; 1 Петр. 4: 7 - 11.

  • Святият Дух дава на всеки вярващ духовни дарби, както Му е угодно – 1 Кор. 12: 11.

  • Те са с цел служение в църквата, за общото израстване на всички – 1 Кор. 12: 7

  • Пълнотата на дарбите принадлежи на Христовата църква, а не на отделен вярващ.

  • От вярващия се очаква да търси и копнее за дарбите, но не и да търси една конкретна дарба от Святия Дух, Който дава даровете Си, както Той иска – 1 Петр. 4: 11; Римл. 12: 6 – 8; 1 Кор. 12: 7, 11; Еф. 4: 11- 13.

  • Всички дарби са еднакво духовни и еднакво ценни, имат само различна функция – 1 Кор. 14: 1 – 5.

  • Упражняването на която и да е от дарбите повече от друга не е белег за духовност. Само плодът на Духа е единствения белег на Божието присъствие в живота на християнина и израз на зрялост и свят живот. – Гал. 5: 22, 23.

А какво да кажем за кръщението със Святия Дух?

„Кръщение” означава някой да бъде напоен, или измит, или очистен, или отделен. То е печат, че някой е приет във видимото общение с Бога, както обрязването в Стария завет. В тази връзка кръщението със Святия Дух настъпва в момента на новорождението и повярването, в момента на запечатването с Духа - Еф. 1: 13; 4: 30; Йоан 14: 16, 17, 23; 2 Сол. 2: 13; Римл. 8: 9 - 11.

Заключение:

Святият Дух присъства у всеки вярващ и му дава реално водителство за Божията воля чрез съвестта, Писанията, вътрешния глас, съвета и примера на по-зрели вярващи – 1 Йоан 2: 27.

Съвестта е нещо реално в нас, но не е безпогрешното ни ръководство. Само Божието Слово е вечното и съвършено ръководство за праведност и познаване на Божията воля. Молитвата е другото средство, което ни е дадено за общуване, търсене и преклонение на и пред Бога. Бог очаква от нас да имаме всекидневно общуване с Него чрез Словото и молитва. Общото поклонение в църквата е също благодатно средство за нашето ходене с Бога и с Неговия Дух. Ние сме приканени да се покланяме на Бога с дух и истина – Йоан 4: 24; 1 Сол. 5: 17 – 19.

Урок 3 от символа на вярата.

3-ти урок

„Пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст, и бил погребан, Който е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите, Който се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца, Всемогъщия, Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.”

Втор. 18: 15 - 19

Осия 1 глава; 2: 14 – 23; 3 глава; 14 глава – относно изкуплението и Божията любов.

Мат. 27 (1, 2; 32 – 60)

1 Кор. 15: 1 – 11

Деян. 1: 9 – 11

1 Петр. 3: 15 – 22 (за по-голяма яснота виж 1 Петр. 1: 10 – 12)

1 Сол. 5: 1 – 11

2 Сол. 2 глава

Привет на всички!

Продължаваме с изучаването на Апостолския символ на вярата. Днес ще си поговорим за страданието, смъртта, възкресението, възнесението и второто идване на нашия Господ.

Не знам дали сте обръщали внимание, но и тримата евангелисти са отделили голяма част от Евангелията си, за да опишат последните дни и часове на Христос. Това е така, защото изкупителното дело на нашия Господ е на първо място в съзнанието и творчеството на апостолите и на ранната църква. Дори и изповедта ясно ни подсказва за важността на изкуплението чрез Христа, като не ни споменава почти нищо за призива към Христос, за кръщението Му, за избора на учениците, за чудесата и т. н., но от фразата „роден от дева Мария”, ни препраща направо към „пострадал при Пилат Понтийски”. Не че изповедта счита, че тези други моменти от живота на Исус не са важни, но наблегът е върху изкупителното Му дело. Той, според предвечния план на Бога, се е родил на тази земя, за да даде живота Си в откуп за мнозина.

Нека сега да разгледаме изкупителното страдание на ГИХ.

Защо е необходимо да се описват страданията и последните дни на Спасителя толкова подробно? Защо с такъв образен език?

Това е толкова важно, за да ни покаже какво заслужават нашите грехове. Ние гледаме на днешните страдания и се питаме: „Как е възможно Бог да допуска подобна болка?” Но когато гледаме на кръста, трябва да осъзнаваме, че ГИХ се остави да пострада, защото иначе ние трябваше да понесем тази болка и смърт. Това заслужават нашите грехове и престъпления в Божиите очи. Ето защо, когато говорихме за вярата, започнахме с факта, че ние сме мъртви спрямо Бога. Мъртви в греховете и престъпленията си (Еф. 2: 1). Той пострада за нас, за да не бъдем ние окончателно убити и завинаги осъдени заради греха си. „Взе на себе Си греховете на мнозина”, казва пророк Исая (Ис. 53: 12) „и ходатайства за престъпниците”.

Изкупителното страдание на ГИХ е важно и по една друга причина. То ни кара да си задаваме въпроса „Защо?”. Да търсим смисъла му. Библията дава отговор на тези питания. Кръстът на Христос е Божият лек за това, което, както вече казахме, ние заслужаваме.

Два основни термина използва богословието, за да дефинира делото на ГИХ на кръста. Това са умилостивение и изкупление.

Умилостивението е свързано преди всичко с жертвоприношението и онова, което ГИХ извърши на кръста по отношение на Бога. Изкуплението от друга страна е онова, което Той извърши във връзка с нас – хората.

Умилостивението е свързано с умилостивяването на някого, който е гневен. Ако Бог не се гневи на греха, то тогава не би следвало и няма да има нужда от умилостивителното дело на ГИХ на кръста. Тук някои съвременни богослови спират своите разсъждения. Те казват, че биха разбрали концепцията за езическите божества, които са капризни и често се гневят и имат нужда от умилостивяване. Но не могат да разберат на първо място как така Бог се гневи въобще и после как се гневи към греха. Те биха казали още, че умилостивението не е нищо друго освен покриването на нашата вина пред Божиите очи (C. H. Dodd). Вярвам, че сте чували подобни твърдения. По този начин обаче умилостивителното дело на ГИХ се насочва към хората, а не към Бога.

Разбира се ние се съгласяваме, че Бог не е капризен както езическите божества, но като четем Библията, можем да видим пасажи, говорещи за Божията святост и Неговия справедлив гняв спрямо греха. Поради тази причина Той каза на Адам и Ева, че ако не Го послушат, непременно ще умрат. Той, както казва текстът, поругаем не бива и е страшно да попадне човек в ръцете на живия Бог (Евр. 10: 31). Неговият гняв не е причинен от каприз, но от святостта Му, която е част от Неговия характер. Както вече споменахме, Той не може да се променя. Не може да прави компромиси със Себе Си и Своята святост. Затова естествено се гневи срещу греха. И гневът му не може да бъде умилостивен, освен ако не бъде спазен законът и грешникът или някой вместо него да плати с живота си за греха.

Умилостивението е много ясно показано чрез старозаветните жертвени правила. Грехът заслужава смърт, както казахме. Но Бог в Своята милост е постановил, че човек може все пак да подходи към Него, ако някой заместник умре вместо него. Така отделният евреин е насърчен да принася жертва за греховете си (животно, което да убива вместо себе си). Веднъж в годината еврейските семейства трябва да консумират жертвеното пасхално агне. Веднъж в годината Първосвещеникът може да влезе в Светая Светих от името на народа, за да принесе кръвта на жертвено животно за умилостивение на Божия гняв към целия народ. За ГИХ се казва с думите на Йоан Кръстител, че Той е „Божият [жертвен] агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1: 29).

Както можете да видите, имаме тук една прогресия: една жертва за отделния човек, една жертва за семейството, една жертва за народа, една жертва за света. Жертвената система е много строга и много ясна. Тя цели не да ни обърка, а да ни помогне да разберем, че се нуждаем от заместител – иначе трябва ние да умрем.

Имаме четири основни новозаветни пасажа в подкрепа на идеята за умилостивителната жертва на ГИХ и те са: Римл. 3: 23 – 26; Евреи 2: 17; 1 Йоан 2: 1, 2; 4: 10.

Библията ясно учи, че нашата крайна дестинация би била само и единствено смъртта, освен ако не е умилостивителното дело на ГИХ, Който поради Божията любов дойде и стана Агнец Божий, за сме ние живи чрез Него сега.

Въпроси дотук?

От друга страна, изкуплението касае делото на Христос към нас хората. Тази дума идва от гръцки и означава „да откупиш затворник (или роб), с цел да го освободиш”. В старозаветния закон има едно правило на сродника-откупител, записано в Лев. 25: 47 – 55 (главата, която постановява закона за Юбилейната година). Има и думи, които се отнасят до плащане на цена за първороден, който иначе би принадлежал на Господа (Изх. 13: 11 – 14; Числа 18: 15, 16). Откупна цена се плаща и когато някой прояви неумишлено насилие спрямо друг. Когато волът на някого прободе друг човек (не смъртоносно), се заплаща определена цена (Изх. 21: 28 – 32). Всички тези термини показват, че в древен Израил откупните практики са били сред обичайните моменти от социално-битовия контекст на обществото.

В Новия завет има също подобни алюзии, които сочат към делото на изкуплението на ГИХ. Ключов пасаж е Матей 20: 28. Тит 2: 14 е друг един пасаж, който рисува делото на ГИХ в светлината на изкуплението. Разбира се с неподправената си прямота 1 Петр. 1: 18, 19 като че ли най-ясно разкрива изкупителната роля на Христос.

Когато говорим за това, че ние сме изкупени роби и цената, с която сме изкупени, е за да ни направи свободни, това не означава, че сме свободни, за да живеем както си искаме или да правим каквото си искаме (Гал. 5: 1). Ние сме изкупени и свободни за един специален вид свобода. Апостол Павел пише: „Вие не сте свои си, защото сте били купени с цена. Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.” (1 Кор. 6: 19, 20). Ние сме изкупени, за да служим на Бога и да прославяме Бога. Ние сме изкупени, за да се върнем в първоначалното състояние на творението и да сме отново свободни да се разхождаме с Бога при вечерния ветрец и да Му служим, като Му носим слава с телата и душите си. В интерес на истината, това и само това е истинската свобода.

Имате ли въпроси дотук?

След това изповедта казва, че ГИХ е бил разпнат, умрял и е бил погребан…

С твърдението, че нашият Спасител е бил разпнат на кръст, ни се напомня, че кръстните страдания и въобще повесването на кръст са едни от най-позорните методи на римляните да убият някого. Да се изпълни смъртната присъда чрез разпятие е символ на това, че осъденият е сред най-презрените от обществото и най-вероятно не е „гражданин на Рим”. Римляните, осъдени на смърт, са били обикновено обезглавявани, за да се скъси агонията и да се прояви милосърдие към поданика на империята.

Поради тази причина и Бог избра Господ Исус да пострада по такъв начин. Защото чрез разпятието Той стана презрян, отхвърлен, анатема, напълно понасящ Божия гняв, за да можем ние да бъдем приобщени към Неговото царство. Там, на кръста, Бог гледаше на Исус като на бунтовник, носител на греха, заслужаващ гнева на Бога, защото Той беше там вместо нас. Библията и изповедта на вярата наблягат и на историчността на момента – при управлението на Пилат Понтийски, за да ни покажат реалността на нашето изкупление. Знаейки, че Той е бил там на кръста, ние със сигурност знаем, че сме изкупени завинаги от гнева на Бога, че Той е умилостивен за нашите грехове и сме свободни да Му бъдем деца и да Му служим с обич.

След това се казва, че ГИХ е умрял и е бил погребан. С това ни се показва за сетен път, че нашия Спасител не е изфабрикувал Своята смърт. Не е измислил Своето страдание. Смъртта Му е ясно засвидетелствана на страниците на Библията, погребението му само добавя истинност на тази реалност.

Защо е важно всичко това?

Библията казва, че заплатата на греха е смърт (Римл. 6: 23). За може да бъде платена цената на нашето изкупление и Бог да бъде умилостивен, ГИХ трябваше напълно и изцяло да понесе смърт.

След това ни се казва (за по-силно разяснение), че Той беше и погребан. Той бе погребан от Йосиф от Ариматея. Гроб, който той беше приготвил за себе си. Не е ли уникално да прочетем този факт – тялото на ГИХ бе положено в гроб, изкопан за този, който го погреба. Не е ли и с нас така? Не е ли Той положен в гроба вместо мен и теб. Не е ли Той там в моя и твоя гроб? А след това, когато възкръсна, Той показа, че всеки, който е в този гроб, също ще възкръсне за нов и вечен живот.

А сега бих искал да коментираме един много спорен момент от изповедта, а именно, че ГИХ е слязъл в ада.

Какво мислите, бил ли е ГИХ в ада и какво се има предвид въобще като се използват тези думи?

Ефес. 4: 7 – 10; Римл. 10: 6, 7…

1 Петр. 3: 15 – 22 (за по-голяма яснота виж 1 Петр. 1: 10 – 12), също Римл. 10: 6, 7 може много добре да изтълкува този пасаж.

Чрез въплъщението ГИХ напусна най-висшата сфера на небесата и Божието присъствие, за да слезе до най-нисшите части на света – земята… за да влезе в гроба – метафора, която всеки един човек разбира и подразбира като слизане едва ли не в ада. Смъртта е толкова грозна, че за всеки един се отъждествява с най-неприятното място за човека – ада.

Въпроси дотук?

След това изповедта на вярата казва, че ГИХ е възкръснал на третия ден от смъртта. Нека да прочетем 1 Кор. 15: 1 – 11.

ГИХ умря и беше погребан в петък преди да залезе слънцето – „около шестия час” – Лука 23: 44, 54 (първи ден), престоя през цялата събота (втори ден) и възкръсна в неделя рано сутринта – Лука 24: 1 (трети ден).

Нека да се опитаме да възстановим разказа за възкресението. Мария Магдалина, Йоанна и Мария, майката на Яков, първи виждат празния гроб. След това Петър отива и вижда гроба празен и саваните да лежат самостоятелно, като че ли непобутнати, стоящи така, както е било повито тялото. После същия ден Той се явява на двамата по пътя за Емаус, след това се явява на Петър, след това и на другите ученици (без Тома) вечерта в неделя. Следващата неделя Той се явява отново на учениците – сега заедно с Тома. В текста, който прочетохме, Христос се явява след няколко дни и на 500 души наведнъж. Павел твърди, че ГИХ се е явил и на Яков, брата Господен. След няколко седмици Лука ни казва, че Той се е явил отново на учениците си във Витания и след като им е дал последни инструкции, се е възнесъл. Това идва да ни покаже, че възкресението е исторически факт, който доказано е видян и е можело да бъде потвърден от около 500 – 520 души, които са били свидетели на написването на Евангелията и са могли веднага да възразят, ако нещо в текста не е било вярно. Да не споменаваме гробовете и възкръсналите хора по онова време, факт сам по себе си достатъчно знаменателен и чуден.

Възкресението е реален факт, в който ние спокойно можем да вярваме без да се притесняваме от различните опити той да бъде подменен.

Защо е важно това, че ГИХ е възкръснал?

То потвърждава Неговата Божественост.

То потвърждава, че всичко, което Той е казал, е истина. То потвърждава и Неговото учение.

Потвърждава, че спасителното дело е завършено.

Говори за това, че ГИХ е жив и сега.

Казва, че Той е първия плод, след Него всички, които вярват в Него, ще Го последват и ще получат и те възкресението на собствените си тела. – 1 Кор. 15: 12 - 28

Изповедта продължава, че Той се е възнесъл от дясно на Бог Отец, откъдето ще дойде да съди живите и мъртвите. В Деян. 1: 9 – 11 и в 1 Сол. 5: 1 – 11; 2 Сол. 2 глава се говори за тези истини.

Прочети Деян. 1: 9 – 11

Какво прави сега ГИХ отдясно на Бог Отец?

1 Кор. 15: 25 – царува, докато подчини всичко под Себе Си.

Кога ще настъпи пришествието на нашия Господ? Колко пъти ще дойде Той още? (прочети 1 Сол. 5: 1 – 11 и 2 Сол. 2 глава).

Три различни възгледи за края на света (Откр. 20 глава):

Премилениализъм: Първо идване на Христос -- ерата на Църквата (сега) -- Голямата скръб -- Второ идване на Христос -- връзване на Сатана -- възкресение на вярващите (само) -- 1000 години царуване на Христос сред вярващите -- възкресение на невярващите -- освобождаване на Сатана -- последната битка -- Съд -- Ново небе и нова земя. (При това често се вярва, че при 1000-годишното царуване на Христос съжителстват смъртни и безсмъртни хора)

Постмилениализъм: Първо идване на Христос -- връзване на Сатана -- Ерата на Църквата (+ или =) хилядолетното царуване на Христос (Великото поръчение е успешно) -- Второ идване на Христос -- възкресение от мъртвите, Съд, Ново небе и нова земя.

Амилениализъм: Много подобно като последоварелност на постмилениализма, но определящата разлика е, че царуването на Христос се разглежда като една духовна реалност, установена след Неговото първо идване и не е задължително обвързана с видимо и прогресивно реализиране (на тази реалност) на земята преди Неговото второ идване.

Урок 2 от символа на вярата.

Втори урок

Вярвам в Исус Христос, Неговия Единороден Син, нашия Господ, Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария...

Или как Господ Исус Христос е едновременно Бог и човек?

Исайя 52: 13 – 53: 12

Дан. 7: 13, 14

Римл. 1: 1 – 5

Филип. 2: 5 – 11

Ефес. 1: 1 – 14

Уважаеми приятели,

Ние сме на втората част от разглеждането на Апостолския символ на вярата. Днес ще си поговорим за Личността на Господ Исус Христос и за това как и защо Той е едновременно Бог и човек. Ще помислим и какво следва от това, че Той е Господ.

Човечеството (невярващото в по-голяма степен) се пита дали християнството не прекалява, като влага надеждите си в една личност, като се надява за своето спасение само на един човек – само на Исус от Назарет. Възможно ли е човек, обикновен човек, да извърши спасението на друг човек?

Това всъщност е въпросът – човек ли е Този, в когото вярваме? Или е Бог?

Другите казват за него, че е само човек. Те го определят като добър човек, даже изключителен човек, морален човек, дори отиват до там да го нарекат пророк. Но само до там… Той в представите на хората около нас си е все още само човек. Докато комунизмът ни промиваше мозъците, ни казваха, че в Библията всичко е измислица, митология за бабите, които нямат на какво друго да се надяват, и тъй като са научени от своите родители, вярват, защото това само си знаят. Сега, след като вече се знае, че ГИХ е съществувал и е бил историческа личност, стигаме само до там да му дадем титлата пророк и моралист и нищо повече.

Библията недвусмислено твърди, че ако Исус е само един обикновен човек, независимо колко забележителен е Той, не би могъл да ни спаси и не би могъл да извърши чудесата, които му се приписват.

Според вас, вярно ли е това твърдение? Можете ли да дадете някои Библейски стихове в подкрепа? (Исайя 52: 13 – 53: 12; Йоан 8: 12 – 24; Ефес. 1: 1 – 14)

От друга страна, ако Той не е само човек, но е и Бог, тогава нищо не е невъзможно за Него и Той може да ни спаси от справедливия Божий гняв.

• Защо му е на Бог да ни спасява от Себе Си? ((1) защото ни обича (Йоан 3: 16) (2) защото е обещал да смаже главата на змията (Бит. 3: 15) и (3) защото ние сами не можем – духовно мъртви сме – Деян. 17: 24 - 30; Римл. 1: 18 - 23; 7: 15 - 20; Ефес. 2: 1 - 30)

1. Божествената природа на Господ Исус Христос (ГИХ).

• Титлата „Господ” (Кюриос). Тази титла се е използвала в по-широк смисъл за обръщение към някой високопоставен или към знатен човек („господин” на бълг.) – Мат. 13: 27; 21: 30; 27: 63; Йоан 4: 11. Понякога тя означава „господарю” – Мат. 6: 24; 21: 40. Но също така в превода на седемдесетте тълковници или Септуагинта (преводът на СЗ, извършен около 150 – 200 години пр. Хр.) с тази дума се превежда еврейското заветно име на Бога – ЯХВЕ. Намираме я употребена в този смисъл 6 814 пъти в СЗ. Следователно, всеки евреин, който дори и малко е бил запознат с гръцки по времето на НЗ, сигурно, когато е употребявал или е чувал да се употребява тази титла, би я свързал с Бога Творец и вседържител на творението.

• В НЗ тази дума за Господ много често се употребява и за Христос. Много е впечатляващо да се проследят някои от употребите, например:

• думите на ангела към овчарите във Витлеем (Лука 2: 11) – ние често слушаме тези думи около Рождество, но помислете си само как един евреин от 1 век би разбрал тези слова – не само Месия ще дойде, но идващия е самият Господ. Така те могат да се перифразират като: „Ще ви се роди бебе, което е вашият Спасител и Месия, което е Самият Бог”.

• Когато Мария идва да посети Елисавета (Лука 1: 43), тя казва: „Откъде ми е тази чест… да ме посети майката на моя Господ”. Тук ГИХ не е роден и не е възможно тя да се отнася към Него чисто и просто като към високопоставен човек, той още е в утробата.

• Намираме и друг пример в Ев. според Матей, където Йоан Кръстител казва по отношение на ГИХ: „Пригответе пътя за Господа”. Тук Йоан цитира Исайя 40: 3, където древният пророк говори за идването на самия Бог, за Когото трябва да се приготви пътя, защото идва Той – Господарят на вселената.

• ГИХ сам използва тази титла по отношение на себе си, когато говори с фарисеите и им цитира Пс 110: 1 в Мат. 22: 44: „Каза Господ на моя Господ…”. Тук наблегът е: „Бог Отец казва на Бог Син (Богът на цар Давид): седи отдясно ми…”. Фарисеите веднага разбират, че ГИХ се идентифицира като самият Кюриос – ЯХВЕ.

• Ап. Павел използва същата фразеология в 1 Кор. 8: 6, като подчертава, че има само един Господ – ГИХ.

• В Посл. към евреите се казва (1: 10 – 12; Пс. 102) по отношение на ГИХ, че Той е в основата на сътворението дори.

• В Откр. 19: 16 отново като кулминация се твърди, че ГИХ е „Цар на царете и Господ на Господарите”.

• Какво от това, че ГИХ е ГОСПОД – ЯХВЕ? Какво е приложението за нас днес?

Други твърдения за божествеността на ГИХ

• Пасажите „Аз съм” в Ев. според Йоан – около 30-тина пъти евангелист Йоан споменава тази фраза. Тя е пряко свързана с думите на Господ Бог, когато Той се разкрива на Мойсей в Изход 3: 14.

• Титлата „Човешки син” – (другата „Божият Син”) – идваща от Дан 7: 13, 14 – също говори за божествен и царствен произход на ГИХ. Особено силни са моментите по време на съдебния процес срещу ГИХ. В Мат. 26: 63 – 65 за първосвещеника няма друго по-силно доказателство от това…

Други доказателства – ГИХ притежава Божествени атрибути

• Той е всесилен – Мат. 8: 26, 27

• Той изразява своята слава – Йоан 2: 11

• Той е всезнаещ – Марко 2: 1 - 8; Йоан 1: 48; 2: 25; 6: 64; 16: 30; 21: 27

• Той е всеприсъстващ – Мат. 18: 20

• Той има Божествен авторитет – Марко 2: 5 – 7; Мат. 11: 25 – 27; Йоан 10: 17 – 18

• Той е достоен за поклонение – Фил. 2: 9 – 11; Евр. 1: 6; Откр. 5: 12, 13

Заключение: Да, наистина ГИХ е напълно Бог сред нас (Емануил – Мат. 1: 23). Както казва ап. Павел, Той е носител на цялата Божия пълнота – Кол. 2: 9.

2. Човешката природа на ГИХ

А. Девственото зачатие на нашия Господ – Мат. 1: 18 – 25.

В изпълнение на пророчеството на пророк Исайя 7: 14. Същият факт е потвърден от евангелист Лука. Когато ангел Гавриил се явява на Мария и тя го пита как ще стане онова, за което той й говори, ангелът й заявява: „Святият Дух ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени, затова и Святия, който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син”. (Лука 1: 35). (Интимен език!)

Защо е важно да вярваме в девственото зачатие на ГИХ?

• Показва, че спасението е единствено от Бога. Той обеща, че ще смаже главата на змията – Бит. 3: 15. Девственото зачатие недвусмислено показва, че спасението на човека не може по никакъв начин да дойде чрез човешки усилия и че може да дойде само и единствено чрез Божието дело и от самия Бог – Гал. 4: 4, 5.

• Девственото зачатие прави възможно сливането на Божествената и човешката природа в една личност. Това беше решението на Бога, още преди създаването на световете, да изпрати Сина си, за да може да ни спаси чрез Него и то в човешки образ и в Божествен такъв едновременно. Така Той можеше да се отъждестви напълно с нас.

• Девственото зачатие прави ГИХ да бъде Богочовек без грях. Тъй като всички хора са грешни, то те носят законната си (легалната) вина пред Бога. Никой не е безгрешен в този смисъл. За да може да се отъждестви с нас ГИХ трябваше да стане напълно човек. Но ставайки човек, Той автоматично щеше да стане грешен. Ако няма обаче човешки баща, Той не е вече грешен. Само така думите в Лука 1: 35 могат да са верни и да се прекъсне връзката с Адам и неговия грях.

Б. Човешката слабост и ограниченост на ГИХ

- Той имаше човеко тяло като нас. Това може да се наблюдава в много пасажи от Писанието.

- Той се беше родил също както се раждат всички бебета – Лука 2: 7;

- Той растеше както всички деца растат – Лука 2: 40, дори порастваше в мъдрост и знание, т. е. имаме и развитие в растежа Му – Лука 2: 52;

- Исус се уморяваше – Йоан 4: 6;

- Той ожадняваше – Йоан 19: 28;

- Той беше гладен – Мат. 4: 2;

- след 40 дневния пост – ангели са дошли да Му прислужват, защото Той явно е бил изтощен – Мат. 4: 11;

- Симон Киринееца Му носеше кръста, защото Той не беше в състояния да го носи заради побоя – Лука 23: 26;

- Той умря – Лука 23: 46 – по същия начин както и нашите тела спират да функционират в момента на смъртта;

- ТОЙ възкръсна от смъртта в човешко тяло, прославено тяло, безгрешно тяло, неподвластно на греха, на слабостта, на старостта, на смъртта – Лука 24: 39; 42; 30; Йоан 20: 17; 20, 27; 21: 9: 13;

- в това човешко тяло (прославено и безгрешно) Той се възнесе на небето,отдясно на Отца – Лука 24: 50, 51; Деян. 1: 9.

• Той имаше човешки ум – Лука 2:52

- Той „напредваше в мъдрост”, т. е. Той се учеше, както всяко друго дете – как да се храни, как да говори правилно, как да чете и пише, учеше се да слуша родителите си (Евр. 5: 8, 9);

- Той дори не знаеше някои неща – Марко 13: 32.

• Той имаше съвсем човешки емоции:

• Вълнуваше се – Йоан 12: 27; 13: 21;

• Беше пренаскърбен – Мат. 26: 38;

• Учудваше се – Мат. 8: 10;

• Плачеше – Лука 19: 41; Йоан 11: 35; Евр. 5: 7;

• Той беше изкушаван, но не съгреши – Евр. 4: 15 – фактът, че беше изкушаван показва, че е имал човешко тяло, защото Бог не се изкушава (Яков 1: 13);

• Хората около Него виждаха предимно човешкото у Него – Мат. 13: 53 – 58.

• Въпреки това ГИХ беше безгрешен:

• Божията благодат беше над Него от ранно детство – Лука 2: 40;

• Сатана се отказа дори – Лука 4: 13;

• Еврейските религиозни водачи не намериха никаква вина в Него – Йоан 8: 46;

• Пилат не констатира законова причина да Го осъди на смърт – Йоан 18: 38;

• Ап. Павел казва за Него, че даже не познавал греха – 2 Кор. 5: 21;

• Евреи ни казва, че Той е бил многократно изкушаван, но пак без грях – Евр. 4: 15;

• Евангелист Йоан казва, че в Него няма грях – 1 Йоан 3: 5;

ЕТО ЗАЩО можем винаги да гледаме на Него, Който е преминал през всяко изкушение и знае как се чувстваме, и може да ни помогне, защото е останал верен.

3. Защо учението за Богочовешката Личност на ГИХ е от значение за нас днес?

По времето, когато ап. Йоан пише творбите си в църквата, се е разпространявала ерес, която твърдяла, че ГИХ не е човек. Тя се е наричала докетизъм (от „докео” – изглеждам като; приличам на). Затова апостола пише така в 1 Йоан 4: 2, 3, че всеки, който не изповяда ГИХ в плът, е от антихриста.

Човешката природа на Христос е нужна, за да извоюва:

• Представителното покорство, което Адам не успя да устои – Римл. 5: 18, 19;

• Да бъде заместническа жертва вместо нас – Евр. 2: 16, 17;

• Да бъде посредник и Първосвещеник м/у Бога и хората – 1 Тим. 2: 5; Евр. 2: 18;

• Да изпълни първоначалния Божи план, човека да владее над творението – Мат. 28: 18; Еф. 1: 22; Откр. 3: 21;

• Да бъде наш пример и образец на живот и поведение пред Бога и хората – 1 Йоан 2: 6; 3: 2, 3; Римл. 8: 29; 1 Петр. 2: 21;

• Да бъде модел на нашите бъдещи изкупени тела – 1 Кор. 15: 49; Кол. 1: 18.

Божествената природа на Христос е нужна, защото:

• Само Бог може да понесе греховете ни;

• Спасението е от Бога (Йона 2: 9) и само Бог може и е способен да бъде посредник м/у Самия себе Си и нас хората – 1 Тим. 2: 5 и за да ни обърне обратно към Себе Си и да ни разкрие напълно Божеството – Йоан 14: 9;

• И ТАКА, ако ГИХ не е напълно Бог, ние не може да имаме спасение и няма християнство – 1 Йоан 2: 23; 2 Йоан 9.

Някои лъжеучения, свързани с погрешното разбиране за Богочовешката природа на нашия Господ:

• Аполинаризъм – идва от основателя си Аполинарий, който е бил епископ на църквата в Лаодикия около 361 г. сл. Хр. Той е поучавал, че ГИХ е имал една природа, но в нея имало човешко тяло, от човешка природа, но не и ум, и дух. Умът и духът на Христос били Божествени, а не човешки. Но водачите на Църквата (на съборите в Александрия през 362 г. и в Константинопол през 381г.) отхвърлили това учение, защото те правилно посочили, че не само телата ни имат нужда от изкупление, но и умовете, и душите ни също.

• Несторианство – Несторий е бил епископ на Константинопол през 428 г. Той учел, че ГИХ имал две отделни природи в своето тяло– едната божествена, а другата човешка, а не една природа в едно тяло. Т. е. нещо като шизофреник.

• Монофизитизъм – учение, което казва, че ГИХ има една природа, която се е образувала от амалгама между Божествената и човешката природа и е станало нещо трето, в което двете до известна степен са променени. Така в Личността на Христа няма нито напълно човешка, нито напълно Божествена природа. Това учение се е проповядвало от един игумен на манастир в Константинопол – Евтих (378 – 454 г.).

• През 451 г. на Четвъртия вселенски събор в Халкидон църковните епископи са гласували следното верую, което е разрешило проблема с тези ереси:

"Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Исус Христос, съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божествена природа, а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение, (роден) от Дева Мария по човешка природа, един и същият Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслети, неизменни, неразделни и неразлъчни, не на две лица разсичан или разделян, но един и същи Син и Единороден, Бог Слово, Господ Исус Христос."

Има ли днес ереси, които отхвърлят Божествената природа на ГИХ? – Свидетелите на Йехова например.

Урок 1 от символа на вярата.

Първи урок: Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята.

1. Въведение:

Здравейте,

Бях поканен да разгледам с вас „здравото учение” (Тит 2: 1), на което в няколко послания апостол Павел набляга. „Здравото учение”, „поучението”, „учението” са все термини, които можем да намерим в изобилие както в книгата Деяния на апостолите, така и в техните послания.

Но какво означава то? На гръцки терминът е „хюгияноси дидаскалия” (1 Тим. 1: 10). Той се състои от две думи „хюгийя” – здраво, цялостно (от тук идва и думата хигиена – здравина, чистота). Идеята е, че нещо е здраво, когато е чисто. „Дидаскалия” е термин, който говори за учение, за направление в една или друга посока. Оттук е думата даскал – учител, този който направлява познанието в истинската посока. Т. е. тук думите значат „здравото, чистото учение, направление, чистото познание, истинското познание, познанието на истината, на чистотата”. И всичко това е противопоставено на неистината, на лъжата, на нечестието. Защото според Библията светът не е шарен, не е пъстър, но е черно-бял. Христос казва: „Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.” (Мат. 12: 30). Затова е правилно желанието да се поучаваме заедно от здравото учение и да се потопим в истината. Защото самото Благовестие казва истината. Защото самото то се изправя срещу нездравото за човека учение и познание. Здравото учение идва от Бога, Който самият е Истинен и казва само истината.

2. Изложение

В Новия завет има няколко пасажа, в които са синтезирани истини по отношение на вярата в Бог Отец, в Господ Исус Христос, в Святия Дух, вяра по отношение на човека, спасението, църквата и др. Те са като че ли шаблони за определяне на истинността, на чистотата, на здравината на вярата. По тях се равняват писанията на апостолите дори.

Ето някои вероизповедни формули в Писанието¹:

Едночленни формули, засвидетелстващи вярата в Исус като Божий Син и Божий Помазаник (Месия, Христос), дошъл за изкуплението на човека от греха

Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог.

Eвангелие от Матей, 16 глава, 16 стих

Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев цар.

Eвангелие от Йоан, 1 глава, 49 стих

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Светият Божий.

Евангелие от Йоан, 6 глава, 68-69 стихове

Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

Евангелие от Йоан, 20 глава, 28 стих

Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух, с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода. Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа, Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили.

Първо послание на ап. Петър, 3 глава, 18-22 стихове

Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога, (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в Светите Писания), за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на святост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите.

Послание на ап. Павел към римляните, 1 глава, 1-4 стихове

Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали. Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според Писанията.

Първо послание на ап. Павел към коринтяните, 15 глава, 1-4 стихове

Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса, Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Послание на ап. Павел към филипяните, 2 глава, 5-11 стихове

Двучленни формули, засвидетелстващи като нещо неразделно вярата в Бога Отца и в Исус, въплътилия се Божий Син

За нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.

Първо послание на ап. Павел към коринтяните, 8 глава, 6 стих

Заръчвам ти пред Бога, Който оживява всичко и пред Христа Исуса, Който пред Пилат Понтийски засвидетелствува с добрата изповед, да пазиш тази заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос.

Първо послание на ап. Павел към Тимотей, 6 глава, 13-14 стихове

Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явлението Му и царуването Му...

Второ послание на ап. Павел към Тимотей, 4 глава, 1 стих

Тричленни формули, изразяващи вярата в Бога Отца, Сина (Исус) и Светия Дух

Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. Амин.

Евангелие от Матей, 28 глава, 18-20 стихове

Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.

Първо послание на ап. Павел към коринтяните, 12 глава, 4-6 стихове

Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. Амин.

Второ послание на ап. Павел към коринтяните, 13 глава, 14 стих

Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.

Послание на ап. Павел към ефесяните, 4 глава, 4-6 стихове

Обширни са пасажите от Библията по отношение на синтезирана изповед, която да обхваща цялостната истина за нашата вяра. В продължение на няколко века след възнесението на нашия Господ ранните християни са използвали изповедни формули по една или друга причина. Най-кратката и за сега най-ранната изповед е открита в писанията на най-ранните църковни отци, наречени даже апостолски мъже, защото са били ученици на самите апостоли. Това е т. нар. „Апостолски символ на вярата”. Според традицията символът е бил синтезиран от самите апостоли преди първото им разпръсване от Йерусалим в Деян. 1: 8. Целта на създаването му е била да се запази истината и то от ранга на апостолите. Нашата църква също приема този символ и можем да го намерим в края на месечния бюлетин, а така също в края на нашите песнарки.

Бих искал заедно да го разгледаме и да разискваме за истината на нашата вяра. Той гласи следното:

	1.	Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята,
	2.	и в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
	3.	Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария,
	4.	Който е пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
	5.	Който е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите,
	6.	Който се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия,
	7.	Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
	8.	Вярвам в Светия Дух,
	9.	Вярвам в светата вселенска Църква, в общението на светиите,
	10.	в прощението на греховете,
	11.	във възкресението на мъртвите,
	12.	във вечния живот. Амин.

Има ли някой, който не вярва тези думи?

За разлика от другите изповеди на вярата, които са приети по-късно на съборите на църквата, Апостолският символ е бил широко използван в първите векове на църквата. Той е бил използван като обучителен катехизис на всички новоповярвали. Използвали са го преди кръщенията. Когато са идвали нови хора, които не са били кръстени преди, те са били обучавани по него и преди да бъдат кръстени са го изповядвали пред църквата. Апостолският символ също е бил използван, а и до днес се използва, по време на поклонението в църквата на неделното богослужение. Ние също сме го рецитирали в неделя сутрин. В някои църкви той се рецитира точно преди участието в Господната трапеза. Той е най-краткия и най-систематизиран символ на църквата от ранните векове, та досега.

Въпроси дотук?

И така символът на вярата започва с думите:

„Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята„

1. Какво представлява вярата? На хоризонтално, човешко ниво имаме ли вяра? (Да, сградата е стабилна, вярвам на човека до мен и т. н.).

Имаме ли определение на „вяра” в Библията? (Битие 12: 1 – 4; Евреи 11: 1)

Когато говорят за нея, древните гърци я описват с дума (‘пистис’ на гр.), която може да се преведе като убеденост в нещо или някого.

Евреите от друга страна, когато говорят за вяра, имат предвид, че вярата винаги е свързана с правдата и с истината. На иврит думата за вяра е ‘емуна’ (Авак. 2: 4) и тя идва от корена ‘аман’, откъдето идва и думата ‘амин’ – да бъде, да така е, истина е.

И така, в своето широко понятие, вярата е увереност, убеденост в истински неща. А в библейския смисъл вярата е увереност, че нещата, описани в Библията, са неща, които са истински и на които се надяваме.

Вярата е доверие в истинността на Писанието и признаване на абсолютното върховенство на Бога в живота, мислите, поведението ни.

Тя е доверие в Самия Бог, в Неговото владичество и приемане на авторитета Му над моя живот.

Откъде идва вярата? Откъде идва доверието в Бога? Откъде идва познаването на Бога (за да Му се доверим, ние трябва да Го познаваме, нали?)?

• Римл. 10: 17 (защо от Христовото слово? Не може ли творението също да ни говори за Бога? – (Римл. 1 глава) – (разликата между спасителната вяра и общата вяра) – виж Йоан 1: 1 - 5)

От тези стихове какво следва?

– че човекът има нужда от съживяване, от творческата работа на Христовото (на ЛОГОСА) слово в сърцето, за да повярва. И така вярата идва от слушането на животворящото Христово слово, което, чрез действието на Святия Дух, новоражда човешкото сърце и му подарява дарът вяра – т. е. помага му да разбира и приема истините на Библията и на Бога в живота си.

Защо казваме, че човекът е мъртъв спрямо Бога и има нужда от съживяване?

– Бит. 2: 17 – „непременно ще умреш”. Защо умираме ние, хората? Защото остаряваме ли? Не, защото сме грешни.

2. Продължава символъта с фразите „вярвам в Бога Отца, Вседържителя…”

Много са начините, по които хората са се опитвали да докажат съществуването на Бога. За това в богословието има цял един раздел – апологетика – наука за защита на християнската вяра. Тя се опитва да покаже и докаже, че Бог е истинен и съществува. Ние няма да проследяваме тези опити сега, защото за нас е важно да знаем, че съществуват две откровения за Бога. Едното е наречено общо, а другото специално откровение.

Какво означава откровение според вас?

Кое е общото откровение според вас? – Римл. 1 глава - творението

Кое е специалното откровение? – Библията (пророците в СЗ и ГИХ в НЗ) – Евреи 1: 1, 2.

В Библията ни се открива, че съществува интелигентна Личност, всемогъщ Бог, Който е в основата на нас самите, на света, в който живеем, на живота, който имаме, на обстоятелствата около нас, на миналото, сегашното и бъдещето ни.

Нека да отворим сега на Битие 1 глава. Прочетете си я сами и ми кажете какви черти от Личността на Бога намирате там? (проследяваме глаголите най-вече в 1 глава)

Той е Личност, която говори, действа, твори, вижда и оценява красотата, благославя, разпорежда се, заповядва и т. н. Той притежава творческа сила и мощ да създава и поддържа вселената, която е създал.

Ако сега погледнем края на 1 и 2-ра глави, ще видим, че Бог е Този, Който твори красиво. Създава човека по своя образ и подобие. Създава жената… също красива. Когато я вижда мъжът, той (мъжът) възкликва в стихотворна форма – 2: 23, 24.

Ако четем само началните глави от Библията, като че ли там ще видим само един Бог. Той е източникът на живот и създател на всичко живо и неживо. Той е творецът на всичко и всички.

Добър ли е светът, в който живеем? (Октр. 21: 1, 2) Трябва ли да го пазим?

Откъде е дошло злото в него? – Бог – открит и честен – затова Той трябваше да даде пълна свобода на човека, вкл. и да Го отхвърли и да избере злото, но Той трябваше да му предостави и тази възможност. Така в разрешаването на злото да съществува, той самият става уязвим, Той самият страда…

Символът Го нарича Вседържител… какво означава това според вас? – Той държи всичко в ръката Си – нас, греховете ни, живота ни, бъдещето ни, спасението ни, дишането ни, болестите ни… всичко. Затова няма загуба на спасение, затова няма грешки или случайности при Бога, затова никой не може да се противопостави на святата Му воля. – виж Ис. 6 глава…

А на места в Писанието ни се показва, като че ли множественост на Бога.

Как си представяте троичността на Бога? Може ли 1 + 1 + 1 = 1?

– виж Втор. 6: 4…коментирай бройните и редните числа. Ехад, като единствен, неповторим първи въобще…

Бог е Един, но в същото време Той е и неразделно триединство – като започнем още от Бит. 1: 26; 11: 7, където наблюдаваме множественост у Бога. Друг признак е Ангелът Господен, който в един момент е равен на Бога,а в друг е различен (отделен) от Него – Бит. 16: 7 - 13; 18: 1 - 21; 19: 1 - 28; Малах. 3: 1. Наблюдават се също пасажи, които персонифицират Божието слово на мъдрост – Пс. 33: 4, 6; Прт. 8: 12 - 31. В някои случаи е спомената повече от една личност– Пс. 33: 6; 45: 6, 7 (ср. Евр. 1: 8, 9), а в други Бог говори за Духа и за Месия или пък Месия говори за Бог и за Духа – Ис. 48: 16; 61: 1; 63: 9, 10. Така виждаме как в Стария завет се изразява очакването на пълното откровение за Троицата, показано ни в пълнота в НЗ (споменахме някои пасажи в началото, има и още много подобни доказателства).

Въпроси дотук?

По-късно в Писанието се казва, че Бог е Отец на народа си – Втор. 32: 6; Исайя 63: 16; Малах. 2: 10; Матей 6: 9; 11: 27; 25: 34; Лука 12: 30; Йоан 4: 21, 23, 24; Яков 1: 17; 1Йоан 2: 15, 16; 2 Кор. 6: 18; Фил. 4: 20 и др.

Каква е причината за тези синовно-бащински взаимоотношения? Причината е Божията любов и милост - Втор. 7: 6 - 9. Бог е Отец само на народа Си. В тези стихове не се казва, че Той е Отец на цялата земя, казва се, че е Отец на избрания си народ, на евреите, на църквата…

Така Библията говори за едни по-специални взаимоотношения на Бога с едни хора и не толкова специални взаимоотношения с други хора. Когато имаме пасажи от Библията, които сякаш казват, че към Бог можем да се обърнем лесно и прямо, ние трябва да имаме предвид тези заключения – че Той действа на основание на заветите Си, на обвързаността Си, на специалното Си отношение към някои хора по особен начин, а към други не… защото към едни Той упражнява милостта Си, а към други справедливостта Си. На едните е Бог Отец, а на другите Бог и Съдия.

Ако вярваме в спасителната Личност на Господ Исус Христос, ние можем да Го наречем Отец, защото попадаме под завета на благодатта благодарение на жертвата на Спасителя.

За 19-ти бих искал да си прегледаме следните Библейски пасажи:

Бит. 1 – 3 глави

Исайя 6 глава

Деяния 17: 22 – 31

Римл. 1 и 4 глави

1 www.harta-bg.info