Урок 4 от символа на вярата.

Четвърти урок: Вярвам в Святия Дух

Някои пасажи във връзка с този урок:

Битие 1 и 2 глави; Езекиил 37: 1 - 14

Псалм: 51; 139

Исая 61

Йоан 14: 15 – 31

Деяния 2: 1 – 41

Римл. 8: 1 – 17

1 Кор. 2: 6 – 16

Гал. 5: 13 - 26

Името на третото Лице на Троицата.

Въпреки че в Йоан 4: 24 ни се казва, че Бог е дух, когато се говори за Святия Дух, обикновено се разбира третото Лице на Троицата. В еврейския и гръцкия език термините са съответно – „руах а кодеш” и „хюгайос пнеуматос”. И двете наименования означават едно и също („Свят Дух”) и идват от корена на глагола „да вдъхна”. Той може да се преведе още и като „дъх” – Битие 2: 7; 6: 17; Езек. 37: 5, 6; или като „вятър” – Битие 8: 1; 3 Царе 19: 11; Йоан 3: 8. Старият завет използва думата „дух” без допълнителни квалификации или говори за Божия Дух, или за Господния Дух. Само в Пс. 51 и в Исая 63: 10, 11 се използва цялото име – Святия Дух. В Новия завет словосъчетанието Святия Дух се използва много по-често, когато се говори за третото Лице на Троицата. Интересен е фактът, че докато Старият завет говори за Святия Израилев по отношение на Бога (в Пс. 71: 22; 89: 18; Ис. 10: 20; 41: 14; 43: 3; 48: 17), Новият завет много рядко се отнася до Бога с прилагателното „свят”, но го използва често по отношение на Духа. Вероятно това се дължи на факта, че изключително в Духа и чрез Неговото освещаващо дело Бог се открива като Святият. Святият Дух е Този, Който влага в сърцето на вярващия Божието присъствие, отделя го за Бога и го очиства от греха.

Личността на Святия Дух.

Термините „Божия Дух” или „Святия Дух” не предполагат наличието на личностни характеристики, както терминът „Бог Син”. Така също Личността на Святия Дух не е така явно изявена, както тази на Сина. Като резултат от всичко това много пъти в историята на църквата е имало чести спекулации относно това дали Святият Дух е само сила (Йоан 3: 8; Евр. 1: 14) или е Личност. Този въпрос заслужава специално внимание.

В периода на Ранната църква Личността на Святия Дух е била отричана от монтанизма, арианството, савелианството, монархианството (ерес от II век) и от пневматомахианството (или „духоборците”). В по-голямата си част тези и други ереси учат, че там, където пасажите в Библията говорят за Личността на Святия Дух, се има предвид само персонификация, а не реална изява.

Някои доказателства за Личността на Святия Дух:

• Той има интелект: Познава и издирва Божиите дълбочини (1 Кор. 2: 10, 11); Той има ум и е описан като различен от другите две Лица на Троицата (Римл. 8: 26, 27); Той поучава вярващите (1 Кор. 2: 13). Ако Святият Дух познава, издирва, поучава и е различен от другите Лица, то Той трябва да е Личност.

• Той има емоции: Той скърби (Еф. 4: 30); Той обича (Римл. 15: 30). Щом може да скърби и да изразява чувства, значи е Личност.

• Той има воля: Разпределянето на духовните дарби е според волята на Духа (1 Кор. 12: 11); Святият Дух забрани на апостол Павел да проповядва в Азия (Деян. 16: 6 – 11). След като има власт да постъпва според убежденията Си и да забранява или позволява, то Той със сигурност е Личност.

Святия Дух извършва следните действия, присъщи на Личност:

• Той учи (Йоан 14: 26)

• Той свидетелства (Йоан 15: 26)

• Той убеждава (Йоан 16: 7, 8)

• Той новоражда (Йоан 3: 5 – 7)

• Той направлява и заповядва (Деян. 8: 29)

• Той извършва чудеса (Деян. 8: 39)

• Той призовава и изпраща в служение (Деян. 13: 2 – 4)

• Той се застъпва (Римл. 8: 26)

• Той направлява (Римл. 8: 14)

Той се проявява като Личност още и в следните взаимоотношения:

• На Него можеш да се подчиниш (Деян. 10: 19 – 21)

• Можеш да се опиташ да Го излъжеш (Деян. 5: 3)

• Можеш да се опиташ да Му се противопоставиш (Деян. 7: 51)

• Можеш да Го похулиш (Мат. 12: 31)

• Можеш да Го нараниш (Евр. 10: 29)

Святият Дух е обвързан във взаимоотношенията Си с другите Лица на Троицата (Мат. 28: 19, 20). Сам по себе си този факт говори за Личността на Святия Дух.

Той е не само Личност, но Той е и Бог.

Когато Анания и Сапфира излъгват за цената на продадената нива, апостол Петър казва на Анания: „…защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Святия Дух… не си излъгал човеци, но Бога” (Деян. 5: 3, 4). Това е ясно изявление, че да излъжеш Святия Дух е като да излъжеш Бога. Разбираме, че Святият Дух е Бог, защото Той притежава атрибутите или характеристиките на Бога. Например фактът, че Святият Дух е вездесъщ, се вижда в Псалм 139:7-8: “Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.” В I Коринтяни 2:10, 11 виждаме друга характеристика на Святия Дух – всезнание: “Но на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът изследва всичко, даже и Божиите дълбочини. Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.”

Титли на Святия Дух:

• Господния Дух – 2 Кор. 3: 17, 18

• Дух на святост - Римл. 1: 4

• Дух на живот – Римл. 8: 2

• Святия Дух – Мат. 1: 20

• Духът на Всевишния – Лука 1: 35

Титли във връзка с Бог Отец:

• Божият Дух – Битие 1: 2; Матей 3: 16

• Духът на Господа – Лука 4: 18

• Духът на Живият Бог – 2 Кор. 3: 3

• Духът на Яхве – Съдии 3: 10

Титли по отношение на Сина

• Христовия Дух – Римл. 8: 9

• Духът на Исус Христос – Филипяни 1: 19

• Духът на Неговия Син – Гал. 4: 6; Римл. 8: 15, 16

Някои от делата на Святия Дух:

• Сътворяването на Вселената – Бит. 1: 2

• Вдъхновяването на Писанията – 2 Петр. 1: 21; 2 Тим. 3: 16

• Зачеването на Господ Исус Христос – Лука 1: 35

• Убеждаване за грях – Йоан 16: 7, 8

• Новораждане – Йоан 3: 5, 6; Тит 3: 5; 1 Петр. 1: 23

• Утеха – Йоан 14: 16

• Застъпване в молитва – Римл. 8: 26

• Освещение - 2 Сол. 2: 13

Подчинение на Святия Дух (това е условно понятие, поради факта, че и трите Лица в Троицата са равни):

• Святият Дух доброволно изпълнява волята на Отца и Сина, с цел постигането на Божия спасителен план (Йоан 14: 26).

Произхождане на Святия Дух:

• Определение: в Своето съществувание и вечност, Святият Дух е обвързан (свързан) с Отца и Сина и така Той излиза от тях, за да се яви в света (Йоан 15: 26; 16: 7).

• На събора в Толедо пред 589 г. делегатите добавят към Никео-цариградския символ на вярата (от 381 г. сл. Хр.) по отношение на произхождането на Святия Дух латинската фраза „fillioque”, която значи „и от Сина”:

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

„И в един Господ Исус Христос, Божия Син, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Святия Дух и дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Пилат Понтийски и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

И в Святия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда [и от Сина], Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

В една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.”

• През 1054 г. поради продължителни несъгласия във връзка с тази добавка, Западната и Източната църква се разделят окончателно. Тогава настъпва т. нар. „голяма схизма”, която продължава и до днес.

Присъствието на Святия Дух у хората по време на старозаветния период:

• Въпреки някои традиционни схващания, че Святият Дух не е присъствал продължително време в сърцата на евреите, можем да проследим някои пасажи, като Неемия 9: 20, които говорят за това, че третото Лице на Троицата продължително време e пребивавало у целия народ.

• Има и някои на пръв поглед спорни случаи, в които като че ли Святият Дух напуска човека. Например Езекиил 2: 2 и 3: 24. Тук като че ли Святият Дух на два пъти влиза в Езекиил. Друг случай е този със Самсон в Съдии 13: 25 и 16: 20. Тук първият път Святият Дух влиза в Самсон и го изгражда за служение (продължително време), а после текстът казва, че Господ го е изоставил. Най-трудният за тълкуване е този случай със Саул от 1 Царе 10: 10 и 16: 14. Тук ясно се казва, че Святият Дух е заместен от зъл дух (пак от Господа??!!). Според мен старозаветните писатели са използвали похвати на речта, за да покажат специалното (силно) действие на Святия Дух в определени моменти (Езекиил и Неемия 9: 20). Дори и когато говорим за Самсон, ние сме склонни да го причислим към онези без Божия Дух, но авторът на Посланието към евреите го причислява към героите на вярата (Евреи 11: 32). Единствено когато Библията категорично заявява, че Бог е вложил в Саул „зъл” дух и можем да проследим после отношението на Писанието към него, можем да кажем, че Святият Дух не живее вече в този човек. Когато Святият Дух се оттегли от някого, той вече е мъртъв спрямо Бога. Затова в Пс. 51: 11 цар Давид не иска Бог да отнеме Духа Си от него.

Присъствието на Святия Дух у хората по време на новозаветния период:

• Той новоражда човека за Бога – Йоан 3: 3; 5: 8; Тит 3: 5

• Той идва да живее в човека в момента на повярването му - Гал. 3:2, когато, обединявайки се с Христос, приема в пълнота всички благодатни дарове и присъствието на цялото Божество – Йоан 14: 23; Тит 3: 5, 6. Следователно всеки вярващ преминава през различни духовни опитности в процеса на своето израстване и общуване с Бога, не съществува някаква специална втора или трета опитност, която да поставя вярващия на някакво ново различно равнище или да му дава ново положение пред Бога.

• Той присъства във всички вярващи – Йоан 7: 38, 39; 14: 16, 17; 1 Йоан 3: 24; 1 Кор. 6: 19, 20.

• Както в Стария завет – този, който няма Божия Дух, той не е Христов – Римл. 8: 9, 11, 14.

• Той е, Който ни води през освещението – Фил. 2: 12, 13. Освещението е продължаващото действие на Святия Дух, чрез което Той отделя вярващия за Бога, като морално го обновява и му позволява да достигне до реална вътрешна святост на характера. Освещаването е лично. Чрез него Святият Дух унищожава властта на греха в живота ни, като умъртвява (постепенно) страстите на плътското естество – Яков 1: 4; Кол. 3: 1 – 10; Евр. 12: 14.

• Вярващите са запечатани със Святия Дух, завинаги – Еф. 1: 13; 4: 30; Йоан 14: 16, 17, 23.

• В Еф. 4: 30 се казва, че грехът наранява Духа, но не Го прокужда от нас.

• Ние сме задължени да се изпълваме със Святия Дух – Еф. 5: 18 – 20.

По какво познаваме, че Духът живее в нас?

• Плодът на Духа – Гал 5: 22, 23 – това е единственият белег, който Бог ни е дал, за да познаем дали Святият Дух е в нас. ГИХ казва: „По плодовете им ще ги познаете” (Мат. 7: 16 – 20). Всеки един вярващ трябва да притежава всички характеристики на плода (ед. ч.) на Духа. Животът на всеки един вярващ трябва да се характеризира с любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание. Всеки един трябва да ги притежава, без изключение, и всички тези качества трябва да са у него, а не само някои. Те могат да са развити по различен начин на различен етап в живота му, но те трябва да присъстват.

• Дарбите на Духа – на четири места в Новия завет се говори за дарбите на Святия Дух в живота на вярващия – Римл. 12: 3 – 8; 1 Кор. 12 – 14; Еф. 4: 10 - 16; 1 Петр. 4: 7 - 11.

  • Святият Дух дава на всеки вярващ духовни дарби, както Му е угодно – 1 Кор. 12: 11.

  • Те са с цел служение в църквата, за общото израстване на всички – 1 Кор. 12: 7

  • Пълнотата на дарбите принадлежи на Христовата църква, а не на отделен вярващ.

  • От вярващия се очаква да търси и копнее за дарбите, но не и да търси една конкретна дарба от Святия Дух, Който дава даровете Си, както Той иска – 1 Петр. 4: 11; Римл. 12: 6 – 8; 1 Кор. 12: 7, 11; Еф. 4: 11- 13.

  • Всички дарби са еднакво духовни и еднакво ценни, имат само различна функция – 1 Кор. 14: 1 – 5.

  • Упражняването на която и да е от дарбите повече от друга не е белег за духовност. Само плодът на Духа е единствения белег на Божието присъствие в живота на християнина и израз на зрялост и свят живот. – Гал. 5: 22, 23.

А какво да кажем за кръщението със Святия Дух?

„Кръщение” означава някой да бъде напоен, или измит, или очистен, или отделен. То е печат, че някой е приет във видимото общение с Бога, както обрязването в Стария завет. В тази връзка кръщението със Святия Дух настъпва в момента на новорождението и повярването, в момента на запечатването с Духа - Еф. 1: 13; 4: 30; Йоан 14: 16, 17, 23; 2 Сол. 2: 13; Римл. 8: 9 - 11.

Заключение:

Святият Дух присъства у всеки вярващ и му дава реално водителство за Божията воля чрез съвестта, Писанията, вътрешния глас, съвета и примера на по-зрели вярващи – 1 Йоан 2: 27.

Съвестта е нещо реално в нас, но не е безпогрешното ни ръководство. Само Божието Слово е вечното и съвършено ръководство за праведност и познаване на Божията воля. Молитвата е другото средство, което ни е дадено за общуване, търсене и преклонение на и пред Бога. Бог очаква от нас да имаме всекидневно общуване с Него чрез Словото и молитва. Общото поклонение в църквата е също благодатно средство за нашето ходене с Бога и с Неговия Дух. Ние сме приканени да се покланяме на Бога с дух и истина – Йоан 4: 24; 1 Сол. 5: 17 – 19.