Урок 2 от символа на вярата.

Втори урок

Вярвам в Исус Христос, Неговия Единороден Син, нашия Господ, Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария...

Или как Господ Исус Христос е едновременно Бог и човек?

Исайя 52: 13 – 53: 12

Дан. 7: 13, 14

Римл. 1: 1 – 5

Филип. 2: 5 – 11

Ефес. 1: 1 – 14

Уважаеми приятели,

Ние сме на втората част от разглеждането на Апостолския символ на вярата. Днес ще си поговорим за Личността на Господ Исус Христос и за това как и защо Той е едновременно Бог и човек. Ще помислим и какво следва от това, че Той е Господ.

Човечеството (невярващото в по-голяма степен) се пита дали християнството не прекалява, като влага надеждите си в една личност, като се надява за своето спасение само на един човек – само на Исус от Назарет. Възможно ли е човек, обикновен човек, да извърши спасението на друг човек?

Това всъщност е въпросът – човек ли е Този, в когото вярваме? Или е Бог?

Другите казват за него, че е само човек. Те го определят като добър човек, даже изключителен човек, морален човек, дори отиват до там да го нарекат пророк. Но само до там… Той в представите на хората около нас си е все още само човек. Докато комунизмът ни промиваше мозъците, ни казваха, че в Библията всичко е измислица, митология за бабите, които нямат на какво друго да се надяват, и тъй като са научени от своите родители, вярват, защото това само си знаят. Сега, след като вече се знае, че ГИХ е съществувал и е бил историческа личност, стигаме само до там да му дадем титлата пророк и моралист и нищо повече.

Библията недвусмислено твърди, че ако Исус е само един обикновен човек, независимо колко забележителен е Той, не би могъл да ни спаси и не би могъл да извърши чудесата, които му се приписват.

Според вас, вярно ли е това твърдение? Можете ли да дадете някои Библейски стихове в подкрепа? (Исайя 52: 13 – 53: 12; Йоан 8: 12 – 24; Ефес. 1: 1 – 14)

От друга страна, ако Той не е само човек, но е и Бог, тогава нищо не е невъзможно за Него и Той може да ни спаси от справедливия Божий гняв.

• Защо му е на Бог да ни спасява от Себе Си? ((1) защото ни обича (Йоан 3: 16) (2) защото е обещал да смаже главата на змията (Бит. 3: 15) и (3) защото ние сами не можем – духовно мъртви сме – Деян. 17: 24 - 30; Римл. 1: 18 - 23; 7: 15 - 20; Ефес. 2: 1 - 30)

1. Божествената природа на Господ Исус Христос (ГИХ).

• Титлата „Господ” (Кюриос). Тази титла се е използвала в по-широк смисъл за обръщение към някой високопоставен или към знатен човек („господин” на бълг.) – Мат. 13: 27; 21: 30; 27: 63; Йоан 4: 11. Понякога тя означава „господарю” – Мат. 6: 24; 21: 40. Но също така в превода на седемдесетте тълковници или Септуагинта (преводът на СЗ, извършен около 150 – 200 години пр. Хр.) с тази дума се превежда еврейското заветно име на Бога – ЯХВЕ. Намираме я употребена в този смисъл 6 814 пъти в СЗ. Следователно, всеки евреин, който дори и малко е бил запознат с гръцки по времето на НЗ, сигурно, когато е употребявал или е чувал да се употребява тази титла, би я свързал с Бога Творец и вседържител на творението.

• В НЗ тази дума за Господ много често се употребява и за Христос. Много е впечатляващо да се проследят някои от употребите, например:

• думите на ангела към овчарите във Витлеем (Лука 2: 11) – ние често слушаме тези думи около Рождество, но помислете си само как един евреин от 1 век би разбрал тези слова – не само Месия ще дойде, но идващия е самият Господ. Така те могат да се перифразират като: „Ще ви се роди бебе, което е вашият Спасител и Месия, което е Самият Бог”.

• Когато Мария идва да посети Елисавета (Лука 1: 43), тя казва: „Откъде ми е тази чест… да ме посети майката на моя Господ”. Тук ГИХ не е роден и не е възможно тя да се отнася към Него чисто и просто като към високопоставен човек, той още е в утробата.

• Намираме и друг пример в Ев. според Матей, където Йоан Кръстител казва по отношение на ГИХ: „Пригответе пътя за Господа”. Тук Йоан цитира Исайя 40: 3, където древният пророк говори за идването на самия Бог, за Когото трябва да се приготви пътя, защото идва Той – Господарят на вселената.

• ГИХ сам използва тази титла по отношение на себе си, когато говори с фарисеите и им цитира Пс 110: 1 в Мат. 22: 44: „Каза Господ на моя Господ…”. Тук наблегът е: „Бог Отец казва на Бог Син (Богът на цар Давид): седи отдясно ми…”. Фарисеите веднага разбират, че ГИХ се идентифицира като самият Кюриос – ЯХВЕ.

• Ап. Павел използва същата фразеология в 1 Кор. 8: 6, като подчертава, че има само един Господ – ГИХ.

• В Посл. към евреите се казва (1: 10 – 12; Пс. 102) по отношение на ГИХ, че Той е в основата на сътворението дори.

• В Откр. 19: 16 отново като кулминация се твърди, че ГИХ е „Цар на царете и Господ на Господарите”.

• Какво от това, че ГИХ е ГОСПОД – ЯХВЕ? Какво е приложението за нас днес?

Други твърдения за божествеността на ГИХ

• Пасажите „Аз съм” в Ев. според Йоан – около 30-тина пъти евангелист Йоан споменава тази фраза. Тя е пряко свързана с думите на Господ Бог, когато Той се разкрива на Мойсей в Изход 3: 14.

• Титлата „Човешки син” – (другата „Божият Син”) – идваща от Дан 7: 13, 14 – също говори за божествен и царствен произход на ГИХ. Особено силни са моментите по време на съдебния процес срещу ГИХ. В Мат. 26: 63 – 65 за първосвещеника няма друго по-силно доказателство от това…

Други доказателства – ГИХ притежава Божествени атрибути

• Той е всесилен – Мат. 8: 26, 27

• Той изразява своята слава – Йоан 2: 11

• Той е всезнаещ – Марко 2: 1 - 8; Йоан 1: 48; 2: 25; 6: 64; 16: 30; 21: 27

• Той е всеприсъстващ – Мат. 18: 20

• Той има Божествен авторитет – Марко 2: 5 – 7; Мат. 11: 25 – 27; Йоан 10: 17 – 18

• Той е достоен за поклонение – Фил. 2: 9 – 11; Евр. 1: 6; Откр. 5: 12, 13

Заключение: Да, наистина ГИХ е напълно Бог сред нас (Емануил – Мат. 1: 23). Както казва ап. Павел, Той е носител на цялата Божия пълнота – Кол. 2: 9.

2. Човешката природа на ГИХ

А. Девственото зачатие на нашия Господ – Мат. 1: 18 – 25.

В изпълнение на пророчеството на пророк Исайя 7: 14. Същият факт е потвърден от евангелист Лука. Когато ангел Гавриил се явява на Мария и тя го пита как ще стане онова, за което той й говори, ангелът й заявява: „Святият Дух ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени, затова и Святия, който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син”. (Лука 1: 35). (Интимен език!)

Защо е важно да вярваме в девственото зачатие на ГИХ?

• Показва, че спасението е единствено от Бога. Той обеща, че ще смаже главата на змията – Бит. 3: 15. Девственото зачатие недвусмислено показва, че спасението на човека не може по никакъв начин да дойде чрез човешки усилия и че може да дойде само и единствено чрез Божието дело и от самия Бог – Гал. 4: 4, 5.

• Девственото зачатие прави възможно сливането на Божествената и човешката природа в една личност. Това беше решението на Бога, още преди създаването на световете, да изпрати Сина си, за да може да ни спаси чрез Него и то в човешки образ и в Божествен такъв едновременно. Така Той можеше да се отъждестви напълно с нас.

• Девственото зачатие прави ГИХ да бъде Богочовек без грях. Тъй като всички хора са грешни, то те носят законната си (легалната) вина пред Бога. Никой не е безгрешен в този смисъл. За да може да се отъждестви с нас ГИХ трябваше да стане напълно човек. Но ставайки човек, Той автоматично щеше да стане грешен. Ако няма обаче човешки баща, Той не е вече грешен. Само така думите в Лука 1: 35 могат да са верни и да се прекъсне връзката с Адам и неговия грях.

Б. Човешката слабост и ограниченост на ГИХ

- Той имаше човеко тяло като нас. Това може да се наблюдава в много пасажи от Писанието.

- Той се беше родил също както се раждат всички бебета – Лука 2: 7;

- Той растеше както всички деца растат – Лука 2: 40, дори порастваше в мъдрост и знание, т. е. имаме и развитие в растежа Му – Лука 2: 52;

- Исус се уморяваше – Йоан 4: 6;

- Той ожадняваше – Йоан 19: 28;

- Той беше гладен – Мат. 4: 2;

- след 40 дневния пост – ангели са дошли да Му прислужват, защото Той явно е бил изтощен – Мат. 4: 11;

- Симон Киринееца Му носеше кръста, защото Той не беше в състояния да го носи заради побоя – Лука 23: 26;

- Той умря – Лука 23: 46 – по същия начин както и нашите тела спират да функционират в момента на смъртта;

- ТОЙ възкръсна от смъртта в човешко тяло, прославено тяло, безгрешно тяло, неподвластно на греха, на слабостта, на старостта, на смъртта – Лука 24: 39; 42; 30; Йоан 20: 17; 20, 27; 21: 9: 13;

- в това човешко тяло (прославено и безгрешно) Той се възнесе на небето,отдясно на Отца – Лука 24: 50, 51; Деян. 1: 9.

• Той имаше човешки ум – Лука 2:52

- Той „напредваше в мъдрост”, т. е. Той се учеше, както всяко друго дете – как да се храни, как да говори правилно, как да чете и пише, учеше се да слуша родителите си (Евр. 5: 8, 9);

- Той дори не знаеше някои неща – Марко 13: 32.

• Той имаше съвсем човешки емоции:

• Вълнуваше се – Йоан 12: 27; 13: 21;

• Беше пренаскърбен – Мат. 26: 38;

• Учудваше се – Мат. 8: 10;

• Плачеше – Лука 19: 41; Йоан 11: 35; Евр. 5: 7;

• Той беше изкушаван, но не съгреши – Евр. 4: 15 – фактът, че беше изкушаван показва, че е имал човешко тяло, защото Бог не се изкушава (Яков 1: 13);

• Хората около Него виждаха предимно човешкото у Него – Мат. 13: 53 – 58.

• Въпреки това ГИХ беше безгрешен:

• Божията благодат беше над Него от ранно детство – Лука 2: 40;

• Сатана се отказа дори – Лука 4: 13;

• Еврейските религиозни водачи не намериха никаква вина в Него – Йоан 8: 46;

• Пилат не констатира законова причина да Го осъди на смърт – Йоан 18: 38;

• Ап. Павел казва за Него, че даже не познавал греха – 2 Кор. 5: 21;

• Евреи ни казва, че Той е бил многократно изкушаван, но пак без грях – Евр. 4: 15;

• Евангелист Йоан казва, че в Него няма грях – 1 Йоан 3: 5;

ЕТО ЗАЩО можем винаги да гледаме на Него, Който е преминал през всяко изкушение и знае как се чувстваме, и може да ни помогне, защото е останал верен.

3. Защо учението за Богочовешката Личност на ГИХ е от значение за нас днес?

По времето, когато ап. Йоан пише творбите си в църквата, се е разпространявала ерес, която твърдяла, че ГИХ не е човек. Тя се е наричала докетизъм (от „докео” – изглеждам като; приличам на). Затова апостола пише така в 1 Йоан 4: 2, 3, че всеки, който не изповяда ГИХ в плът, е от антихриста.

Човешката природа на Христос е нужна, за да извоюва:

• Представителното покорство, което Адам не успя да устои – Римл. 5: 18, 19;

• Да бъде заместническа жертва вместо нас – Евр. 2: 16, 17;

• Да бъде посредник и Първосвещеник м/у Бога и хората – 1 Тим. 2: 5; Евр. 2: 18;

• Да изпълни първоначалния Божи план, човека да владее над творението – Мат. 28: 18; Еф. 1: 22; Откр. 3: 21;

• Да бъде наш пример и образец на живот и поведение пред Бога и хората – 1 Йоан 2: 6; 3: 2, 3; Римл. 8: 29; 1 Петр. 2: 21;

• Да бъде модел на нашите бъдещи изкупени тела – 1 Кор. 15: 49; Кол. 1: 18.

Божествената природа на Христос е нужна, защото:

• Само Бог може да понесе греховете ни;

• Спасението е от Бога (Йона 2: 9) и само Бог може и е способен да бъде посредник м/у Самия себе Си и нас хората – 1 Тим. 2: 5 и за да ни обърне обратно към Себе Си и да ни разкрие напълно Божеството – Йоан 14: 9;

• И ТАКА, ако ГИХ не е напълно Бог, ние не може да имаме спасение и няма християнство – 1 Йоан 2: 23; 2 Йоан 9.

Някои лъжеучения, свързани с погрешното разбиране за Богочовешката природа на нашия Господ:

• Аполинаризъм – идва от основателя си Аполинарий, който е бил епископ на църквата в Лаодикия около 361 г. сл. Хр. Той е поучавал, че ГИХ е имал една природа, но в нея имало човешко тяло, от човешка природа, но не и ум, и дух. Умът и духът на Христос били Божествени, а не човешки. Но водачите на Църквата (на съборите в Александрия през 362 г. и в Константинопол през 381г.) отхвърлили това учение, защото те правилно посочили, че не само телата ни имат нужда от изкупление, но и умовете, и душите ни също.

• Несторианство – Несторий е бил епископ на Константинопол през 428 г. Той учел, че ГИХ имал две отделни природи в своето тяло– едната божествена, а другата човешка, а не една природа в едно тяло. Т. е. нещо като шизофреник.

• Монофизитизъм – учение, което казва, че ГИХ има една природа, която се е образувала от амалгама между Божествената и човешката природа и е станало нещо трето, в което двете до известна степен са променени. Така в Личността на Христа няма нито напълно човешка, нито напълно Божествена природа. Това учение се е проповядвало от един игумен на манастир в Константинопол – Евтих (378 – 454 г.).

• През 451 г. на Четвъртия вселенски събор в Халкидон църковните епископи са гласували следното верую, което е разрешило проблема с тези ереси:

"Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Исус Христос, съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божествена природа, а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение, (роден) от Дева Мария по човешка природа, един и същият Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслети, неизменни, неразделни и неразлъчни, не на две лица разсичан или разделян, но един и същи Син и Единороден, Бог Слово, Господ Исус Христос."

Има ли днес ереси, които отхвърлят Божествената природа на ГИХ? – Свидетелите на Йехова например.