какво си казахме за избора...

Изборът е повече от преценка или посочване. Той е акт на волята. Изборът означава да си поставиш цел и да я постигаш.

Избираме всеки ден какво да правим, как да живеем, какво да имаме, как да го използваме, какви да бъдем. Вземаме големи и малки решения – от да си измия ли зъбите до основния въпрос на живота – да го живея за Бога или за себе си. Обикновено изборът на големите неща съдържа в себе си множество малки избори, които довеждат до осъществяването на големия.

Проблемът при правенето на избор твърде често е, че не си даваме сметка за пътя на постигането му и малките решения, които вземаме вървейки по него. Главните избори, които правим определят какви трябва да бъдат малките, какво ще ни костват и какви ще са последствията, а за това обикновено не си даваме сметка или просто не го знаем. На практика се получава, че постепенно в живота, чрез малките ежедневни решения осъзнаваме по-големите и така до най-главните.

Лошото е, когато изобщо не си даваме сметка за това и живеем без да избираме нещата, които начертават пътя, по който сме избрали да вървим. Но най лошото е когато откажем да избираме и се „пускаме по течението“. А течение има! И то е много силно! Затова казваме, че трябва воля, не само да избереш, но и да вървиш в избора си. Силата на волята е сила за осъществяване на избора, силата да кажеш „да“ или „не“ във всеки един момент. Пред нас има много избори... докато изберем един. Тогава другите изчезват. Не е възможно да следваме два или повече избора ако не са в една посока, а те обикновено не са.

И така, избрали сме Христос. Знаем ли какво означава? До къде води? Какъв е пътя? Знаем ли повечето „какво“ и „как“ свързани с Него.

Предизвикани сме да следваме, да осъзнаваме, да се връщаме към избора-Христос, който сме поели и да се стараем да Му бъдем верни.