петък, 16 октомври 2009 г.

ИЗБОРЪТ

    Тихо е. Рано е. Кафето ми е горещо. Небето е още тъмно. Светът още спи. Денят наближава.
    След няколко минути светът ще пристигне. С изгрева на слънцето ще избучи по пътя. Неподвижността на зората ще се смени с шума на деня. Спокойствието на усамотението ще бъде заместено от тежките стъпки на хората. В убежището на ранното утро ще нахлуят решения за вземане и срокове за спазване.
    През следващите дванайсет часа ще съм изложен на изискванията на деня. Сега е времето да избера. Заради Голгота, аз съм свободен да избера. И така избирам.
    Избирам любовта...
    Няма ситуация, която да оправдава омразата. Няма несправедливост, която да извинява огорчението. Избирам любовта. Днес ще обичам Бога и това, което Бог обича.
    Избирам радостта...
    Ще поканя моя Бог да стои над обстоятелствата. Ще отхвърля изкушението да проявявам цинизъм. .. оръжието на мързеливото мислене. Отказвам да приемам хората по друг начин, освен като човешки същества, създадени от Бога. Отказвам да приемам всеки проблем като друго, освен като възможност да видя Бога.
    Избирам мира...
    Ще живея, защото ми е простено. Ще прощавам, за да живея.
    Избирам дълготърпението...
    Ще пренебрегна неудобствата на света. Вместо да проклинам онзи, който заема мястото ми, сам ще го поканя на него. Вместо да се оплаквам, че дълго чакам на опашката, ще благодаря на Бога, че имам време да се моля. Вместо да размахвам юмрук срещу новите задачи, ще ги посрещна с радост и смелост.
    Избирам милостта...
    Ще бъда добър с бедните, защото са сами. Добър с богатите, защото се страхуват. И добър с недобрите, защото и Бог се отнася така с мен.
    Избирам добротата...
    Ще живея без пукната пара, но нечестно спечелена не ще взема. Ще остана пренебрегнат, но няма да се хваля. Ще си признавам, а няма да обвинявам. Избирам да бъда добър.
    Избирам верността...
    Днес ще спазвам обещанията си. Моите кредитори няма да съжаляват, че са ми оказали доверие. Моите съдружници няма да се съмняват в думите ми. Женя ми няма да се съмнява в любовта ми. И децата ми никога няма да се страхуват, че баща им няма да се прибере у дома.
    Избирам кротостта...
    Със сила нищо не се печели. Избирам да съм кротък. Ако повиша глас, нека да е в хваление. Ако стисна юмрук, нека да е в молитва. Ако имам изискване, нека е отправено към мен.
    Избирам себеобузданието...
    Аз съм духовно същество. Тялото ми ще умре, а душата ми ще се възвиси. Отказвам да позволя на разложимото да владее над вечното. Избирам себеобузданието. Ще се опивам само с радост. Ще съм запален само с вяра. Ще се влияя само от Бога. Ще се уча само от Христос. Избирам себеобузданието.
    Любов, радост, мир, дълготърпение, доброта, милост, вярност, кротост, и себеобуздание. На тях посвещавам деня си. Ако успея, ще съм благодарен. Ако се проваля, ще търся благодат. А после, когато денят свърши, ще положа глава на възглавницата и ще почивам.

Из „Когато Бог прошепне твоето име“
Макс Лукадо

текстът е набран и е по идея на Верчето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар