Мечти...

Като малки си мечтаем какви ще станем като пораснем. Мечтаех да съм пожарникар, лекар, летец, дърводелец... и това включвах в игрите си. Сега, след като не съм нито едно от тези и виждам отговорностите и трудностите на всяка професия по-добре разбирам, че в същност съм си мечтал да бъда смел, помагащ, свободен, творец...
Какво стана с мечтите ми? С тази ревизия мога да кажа, че някои са изчезнали, а други си стоят. Имам и нови. Най хубави са тези, които съм споделил с някой и той ги е приел. Знам, че дълбоко в нас имаме нещо заедно и това ни прави приятели.
Какво все пак е мечтата? Какво правим, когато казваме, че сме се замечтали? Представяме си ситуация, в която нещо от живота ни и ние самите сме различни, по-добри... После се връщаме към реалността и мечтата остава като едно желание, по-силно или по-слабо. Та мечтата е да си представяме, че имаме нещо, а желанието е да си представяме, че го нямаме. Действителността е доста богата. Често не осъзнаваме колко неща имаме. А и в нея сме самите ние! Бог ни е дал способността да мечтаем и така да виждаме повече от заобикалящото ни, да можем да го правим по-добро, но не да отхвърляме действителността заради мечтите. Мечтите си остават мечти и те са тези, които дават храна на желанията.
От къде обаче идват мечтите? Раждат се в най-съкровеното място на сърцето ни или иначе казано сърцевината на сърцето. А какво има там? Ето това е въпросът, от който Бог се интересува. Той иска да промени точно това! Със сърцето се променя и всичко друго... и мечтите.
Все пак, ако се замислим те са добър индикатор, за това, което е в нас. Нека не променяме или спираме мечтите си. Нека молим Бог да променя сърцето ни и не забравяме, че Той иска да го прави с нас. Останалото....
Само да не спираме да мечтаем...

какво си казахме за избора...

Изборът е повече от преценка или посочване. Той е акт на волята. Изборът означава да си поставиш цел и да я постигаш.

Избираме всеки ден какво да правим, как да живеем, какво да имаме, как да го използваме, какви да бъдем. Вземаме големи и малки решения – от да си измия ли зъбите до основния въпрос на живота – да го живея за Бога или за себе си. Обикновено изборът на големите неща съдържа в себе си множество малки избори, които довеждат до осъществяването на големия.

Проблемът при правенето на избор твърде често е, че не си даваме сметка за пътя на постигането му и малките решения, които вземаме вървейки по него. Главните избори, които правим определят какви трябва да бъдат малките, какво ще ни костват и какви ще са последствията, а за това обикновено не си даваме сметка или просто не го знаем. На практика се получава, че постепенно в живота, чрез малките ежедневни решения осъзнаваме по-големите и така до най-главните.

Лошото е, когато изобщо не си даваме сметка за това и живеем без да избираме нещата, които начертават пътя, по който сме избрали да вървим. Но най лошото е когато откажем да избираме и се „пускаме по течението“. А течение има! И то е много силно! Затова казваме, че трябва воля, не само да избереш, но и да вървиш в избора си. Силата на волята е сила за осъществяване на избора, силата да кажеш „да“ или „не“ във всеки един момент. Пред нас има много избори... докато изберем един. Тогава другите изчезват. Не е възможно да следваме два или повече избора ако не са в една посока, а те обикновено не са.

И така, избрали сме Христос. Знаем ли какво означава? До къде води? Какъв е пътя? Знаем ли повечето „какво“ и „как“ свързани с Него.

Предизвикани сме да следваме, да осъзнаваме, да се връщаме към избора-Христос, който сме поели и да се стараем да Му бъдем верни.

ИЗБОРЪТ

    Тихо е. Рано е. Кафето ми е горещо. Небето е още тъмно. Светът още спи. Денят наближава.

    След няколко минути светът ще пристигне. С изгрева на слънцето ще избучи по пътя. Неподвижността на зората ще се смени с шума на деня. Спокойствието на усамотението ще бъде заместено от тежките стъпки на хората. В убежището на ранното утро ще нахлуят решения за вземане и срокове за спазване.

    През следващите дванайсет часа ще съм изложен на изискванията на деня. Сега е времето да избера. Заради Голгота, аз съм свободен да избера. И така избирам.

    Избирам любовта...

    Няма ситуация, която да оправдава омразата. Няма несправедливост, която да извинява огорчението. Избирам любовта. Днес ще обичам Бога и това, което Бог обича.

    Избирам радостта...

    Ще поканя моя Бог да стои над обстоятелствата. Ще отхвърля изкушението да проявявам цинизъм. .. оръжието на мързеливото мислене. Отказвам да приемам хората по друг начин, освен като човешки същества, създадени от Бога. Отказвам да приемам всеки проблем като друго, освен като възможност да видя Бога.

    Избирам мира...

    Ще живея, защото ми е простено. Ще прощавам, за да живея.

    Избирам дълготърпението...

    Ще пренебрегна неудобствата на света. Вместо да проклинам онзи, който заема мястото ми, сам ще го поканя на него. Вместо да се оплаквам, че дълго чакам на опашката, ще благодаря на Бога, че имам време да се моля. Вместо да размахвам юмрук срещу новите задачи, ще ги посрещна с радост и смелост.

    Избирам милостта...

    Ще бъда добър с бедните, защото са сами. Добър с богатите, защото се страхуват. И добър с недобрите, защото и Бог се отнася така с мен.

    Избирам добротата...

    Ще живея без пукната пара, но нечестно спечелена не ще взема. Ще остана пренебрегнат, но няма да се хваля. Ще си признавам, а няма да обвинявам. Избирам да бъда добър.

    Избирам верността...

    Днес ще спазвам обещанията си. Моите кредитори няма да съжаляват, че са ми оказали доверие. Моите съдружници няма да се съмняват в думите ми. Женя ми няма да се съмнява в любовта ми. И децата ми никога няма да се страхуват, че баща им няма да се прибере у дома.

    Избирам кротостта...

    Със сила нищо не се печели. Избирам да съм кротък. Ако повиша глас, нека да е в хваление. Ако стисна юмрук, нека да е в молитва. Ако имам изискване, нека е отправено към мен.

    Избирам себеобузданието...

    Аз съм духовно същество. Тялото ми ще умре, а душата ми ще се възвиси. Отказвам да позволя на разложимото да владее над вечното. Избирам себеобузданието. Ще се опивам само с радост. Ще съм запален само с вяра. Ще се влияя само от Бога. Ще се уча само от Христос. Избирам себеобузданието.

    Любов, радост, мир, дълготърпение, доброта, милост, вярност, кротост, и себеобуздание. На тях посвещавам деня си. Ако успея, ще съм благодарен. Ако се проваля, ще търся благодат. А после, когато денят свърши, ще положа глава на възглавницата и ще почивам.

Из „Когато Бог прошепне твоето име“

Макс Лукадо

текстът е набран и е по идея на Верчето.

1 Йоан 1 глава - малко рзмисли от групата...

Има една близост, едно общение, което като го опита човек разбира, че е истинско и повече не може да се задоволи с никакво друго. То е общение на светло, без тъмни страни. Не можеш да го имаш, ако останеш в сянка... на тъмно... скрито... срамно... Истинското общение съществува само в светлината. Истинската светлина! В нея само можем да бъдем истински, без да крием каквото и да било. Това общение е започнато от Този, който сам е светлината. Той го донесе, показа, извоюва, плати... Той го даде на нас, тези, които искаме да Го обичаме. Чрез прошката Той ни изкара на светло и сега в светлината на прошката ние имаме общение един с друг.

„Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.“ 1Йоан 1:7

I послание на Йоан - малко обща информация

Това са само насоки.

Автор:
Йоан – син на Заведей, един от най-близките сред дванадесетте ученици на Исус, а по-късно и един от водещите апостоли на ранната църква.
Място на написване:
Най-вероятно това е град Ефес, където Йоан е живял след като е напуснал Йерусалим (преди разрушаването му).
Време на написване:
Вероятно между 70-85г.
Първи читатели:
Най-вероятно християните от църквата в Ефес. Струва си да се потърси информация за града, храма на Артемида (Диана). Също така е полезно да се види и учението на гностицизма, срещу което пише и апостол Йоан. Кратка информация за тези неща има в http://bg.wikipedia.org.

Теми, които искаме да бъдат разгледани:

(Тези теми са казани в началото на септември под беседката)

Пасивни и активни като християни
Мечтите и реализирането им
Защо трябва да ходим на църква?
Романтични взаимоотношения
Християнинът по време на криза (физическа, духовна)
Как да помагаме на човек в нужда?
Изборът
Представата ни за небесното царство
Възможно и невъзможно в християнския живот
Жаждата на християнина
Духовното униние
Отношенията между поколенията в църквата и мястото на младежите
Егоизъм
Отношението ни към хората, които са си тръгнали
Духовно кръщение – кръщение със Святия Дух
Смирение и гордост
Съдене, дела
Мъжеството в контекста на христинството (използване на сила за защита на жена, ходене на война и т.н.)

Ако имате още идеи или искате да добавите(поясните) нещо към тези – пишете!

Изследване на библейски пасаж

НАБЛЮДЕНИЕ

Контекст
Автор
Читатели
Историческа обстановка

Изследване на самия текст
Обща тема на пасажа
Общи наблюдения - Кой? Къде? Кога? Какво? Защо?
Повтарящи се и ключови думи
Структура на текста
Асоциация, контраст, повторение, причина-следствие, обяснение, пример, кулминация, поврат, прескачане, обобщение, въпрос, отговор
Определяне на главната тема
Определяне на целта

ТЪЛКУВАНЕ

Задаване на въпроси.

Отговаряне на въпроси.
1.Изследване на съдържанието
2.Преглед на контекста
3.Сравнение с други пасажи
4.Второстепенни източници

Изводи и заключение

ПРИЛОЖЕНИЕ

Изваждане на принципите.
Частен случаи
Общо правило

Как това се прилага днес?

ПРАКТИКА