Мечти...

Като малки си мечтаем какви ще станем като пораснем. Мечтаех да съм пожарникар, лекар, летец, дърводелец... и това включвах в игрите си. Сега, след като не съм нито едно от тези и виждам отговорностите и трудностите на всяка професия по-добре разбирам, че в същност съм си мечтал да бъда смел, помагащ, свободен, творец...
Какво стана с мечтите ми? С тази ревизия мога да кажа, че някои са изчезнали, а други си стоят. Имам и нови. Най хубави са тези, които съм споделил с някой и той ги е приел. Знам, че дълбоко в нас имаме нещо заедно и това ни прави приятели.
Какво все пак е мечтата? Какво правим, когато казваме, че сме се замечтали? Представяме си ситуация, в която нещо от живота ни и ние самите сме различни, по-добри... После се връщаме към реалността и мечтата остава като едно желание, по-силно или по-слабо. Та мечтата е да си представяме, че имаме нещо, а желанието е да си представяме, че го нямаме. Действителността е доста богата. Често не осъзнаваме колко неща имаме. А и в нея сме самите ние! Бог ни е дал способността да мечтаем и така да виждаме повече от заобикалящото ни, да можем да го правим по-добро, но не да отхвърляме действителността заради мечтите. Мечтите си остават мечти и те са тези, които дават храна на желанията.
От къде обаче идват мечтите? Раждат се в най-съкровеното място на сърцето ни или иначе казано сърцевината на сърцето. А какво има там? Ето това е въпросът, от който Бог се интересува. Той иска да промени точно това! Със сърцето се променя и всичко друго... и мечтите.
Все пак, ако се замислим те са добър индикатор, за това, което е в нас. Нека не променяме или спираме мечтите си. Нека молим Бог да променя сърцето ни и не забравяме, че Той иска да го прави с нас. Останалото....
Само да не спираме да мечтаем...