Урок 2 от символа на вярата.

Втори урок

Вярвам в Исус Христос, Неговия Единороден Син, нашия Господ, Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария...

Или как Господ Исус Христос е едновременно Бог и човек?

Исайя 52: 13 – 53: 12

Дан. 7: 13, 14

Римл. 1: 1 – 5

Филип. 2: 5 – 11

Ефес. 1: 1 – 14

Уважаеми приятели,

Ние сме на втората част от разглеждането на Апостолския символ на вярата. Днес ще си поговорим за Личността на Господ Исус Христос и за това как и защо Той е едновременно Бог и човек. Ще помислим и какво следва от това, че Той е Господ.

Човечеството (невярващото в по-голяма степен) се пита дали християнството не прекалява, като влага надеждите си в една личност, като се надява за своето спасение само на един човек – само на Исус от Назарет. Възможно ли е човек, обикновен човек, да извърши спасението на друг човек?

Това всъщност е въпросът – човек ли е Този, в когото вярваме? Или е Бог?

Другите казват за него, че е само човек. Те го определят като добър човек, даже изключителен човек, морален човек, дори отиват до там да го нарекат пророк. Но само до там… Той в представите на хората около нас си е все още само човек. Докато комунизмът ни промиваше мозъците, ни казваха, че в Библията всичко е измислица, митология за бабите, които нямат на какво друго да се надяват, и тъй като са научени от своите родители, вярват, защото това само си знаят. Сега, след като вече се знае, че ГИХ е съществувал и е бил историческа личност, стигаме само до там да му дадем титлата пророк и моралист и нищо повече.

Библията недвусмислено твърди, че ако Исус е само един обикновен човек, независимо колко забележителен е Той, не би могъл да ни спаси и не би могъл да извърши чудесата, които му се приписват.

Според вас, вярно ли е това твърдение? Можете ли да дадете някои Библейски стихове в подкрепа? (Исайя 52: 13 – 53: 12; Йоан 8: 12 – 24; Ефес. 1: 1 – 14)

От друга страна, ако Той не е само човек, но е и Бог, тогава нищо не е невъзможно за Него и Той може да ни спаси от справедливия Божий гняв.

• Защо му е на Бог да ни спасява от Себе Си? ((1) защото ни обича (Йоан 3: 16) (2) защото е обещал да смаже главата на змията (Бит. 3: 15) и (3) защото ние сами не можем – духовно мъртви сме – Деян. 17: 24 - 30; Римл. 1: 18 - 23; 7: 15 - 20; Ефес. 2: 1 - 30)

1. Божествената природа на Господ Исус Христос (ГИХ).

• Титлата „Господ” (Кюриос). Тази титла се е използвала в по-широк смисъл за обръщение към някой високопоставен или към знатен човек („господин” на бълг.) – Мат. 13: 27; 21: 30; 27: 63; Йоан 4: 11. Понякога тя означава „господарю” – Мат. 6: 24; 21: 40. Но също така в превода на седемдесетте тълковници или Септуагинта (преводът на СЗ, извършен около 150 – 200 години пр. Хр.) с тази дума се превежда еврейското заветно име на Бога – ЯХВЕ. Намираме я употребена в този смисъл 6 814 пъти в СЗ. Следователно, всеки евреин, който дори и малко е бил запознат с гръцки по времето на НЗ, сигурно, когато е употребявал или е чувал да се употребява тази титла, би я свързал с Бога Творец и вседържител на творението.

• В НЗ тази дума за Господ много често се употребява и за Христос. Много е впечатляващо да се проследят някои от употребите, например:

• думите на ангела към овчарите във Витлеем (Лука 2: 11) – ние често слушаме тези думи около Рождество, но помислете си само как един евреин от 1 век би разбрал тези слова – не само Месия ще дойде, но идващия е самият Господ. Така те могат да се перифразират като: „Ще ви се роди бебе, което е вашият Спасител и Месия, което е Самият Бог”.

• Когато Мария идва да посети Елисавета (Лука 1: 43), тя казва: „Откъде ми е тази чест… да ме посети майката на моя Господ”. Тук ГИХ не е роден и не е възможно тя да се отнася към Него чисто и просто като към високопоставен човек, той още е в утробата.

• Намираме и друг пример в Ев. според Матей, където Йоан Кръстител казва по отношение на ГИХ: „Пригответе пътя за Господа”. Тук Йоан цитира Исайя 40: 3, където древният пророк говори за идването на самия Бог, за Когото трябва да се приготви пътя, защото идва Той – Господарят на вселената.

• ГИХ сам използва тази титла по отношение на себе си, когато говори с фарисеите и им цитира Пс 110: 1 в Мат. 22: 44: „Каза Господ на моя Господ…”. Тук наблегът е: „Бог Отец казва на Бог Син (Богът на цар Давид): седи отдясно ми…”. Фарисеите веднага разбират, че ГИХ се идентифицира като самият Кюриос – ЯХВЕ.

• Ап. Павел използва същата фразеология в 1 Кор. 8: 6, като подчертава, че има само един Господ – ГИХ.

• В Посл. към евреите се казва (1: 10 – 12; Пс. 102) по отношение на ГИХ, че Той е в основата на сътворението дори.

• В Откр. 19: 16 отново като кулминация се твърди, че ГИХ е „Цар на царете и Господ на Господарите”.

• Какво от това, че ГИХ е ГОСПОД – ЯХВЕ? Какво е приложението за нас днес?

Други твърдения за божествеността на ГИХ

• Пасажите „Аз съм” в Ев. според Йоан – около 30-тина пъти евангелист Йоан споменава тази фраза. Тя е пряко свързана с думите на Господ Бог, когато Той се разкрива на Мойсей в Изход 3: 14.

• Титлата „Човешки син” – (другата „Божият Син”) – идваща от Дан 7: 13, 14 – също говори за божествен и царствен произход на ГИХ. Особено силни са моментите по време на съдебния процес срещу ГИХ. В Мат. 26: 63 – 65 за първосвещеника няма друго по-силно доказателство от това…

Други доказателства – ГИХ притежава Божествени атрибути

• Той е всесилен – Мат. 8: 26, 27

• Той изразява своята слава – Йоан 2: 11

• Той е всезнаещ – Марко 2: 1 - 8; Йоан 1: 48; 2: 25; 6: 64; 16: 30; 21: 27

• Той е всеприсъстващ – Мат. 18: 20

• Той има Божествен авторитет – Марко 2: 5 – 7; Мат. 11: 25 – 27; Йоан 10: 17 – 18

• Той е достоен за поклонение – Фил. 2: 9 – 11; Евр. 1: 6; Откр. 5: 12, 13

Заключение: Да, наистина ГИХ е напълно Бог сред нас (Емануил – Мат. 1: 23). Както казва ап. Павел, Той е носител на цялата Божия пълнота – Кол. 2: 9.

2. Човешката природа на ГИХ

А. Девственото зачатие на нашия Господ – Мат. 1: 18 – 25.

В изпълнение на пророчеството на пророк Исайя 7: 14. Същият факт е потвърден от евангелист Лука. Когато ангел Гавриил се явява на Мария и тя го пита как ще стане онова, за което той й говори, ангелът й заявява: „Святият Дух ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени, затова и Святия, който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син”. (Лука 1: 35). (Интимен език!)

Защо е важно да вярваме в девственото зачатие на ГИХ?

• Показва, че спасението е единствено от Бога. Той обеща, че ще смаже главата на змията – Бит. 3: 15. Девственото зачатие недвусмислено показва, че спасението на човека не може по никакъв начин да дойде чрез човешки усилия и че може да дойде само и единствено чрез Божието дело и от самия Бог – Гал. 4: 4, 5.

• Девственото зачатие прави възможно сливането на Божествената и човешката природа в една личност. Това беше решението на Бога, още преди създаването на световете, да изпрати Сина си, за да може да ни спаси чрез Него и то в човешки образ и в Божествен такъв едновременно. Така Той можеше да се отъждестви напълно с нас.

• Девственото зачатие прави ГИХ да бъде Богочовек без грях. Тъй като всички хора са грешни, то те носят законната си (легалната) вина пред Бога. Никой не е безгрешен в този смисъл. За да може да се отъждестви с нас ГИХ трябваше да стане напълно човек. Но ставайки човек, Той автоматично щеше да стане грешен. Ако няма обаче човешки баща, Той не е вече грешен. Само така думите в Лука 1: 35 могат да са верни и да се прекъсне връзката с Адам и неговия грях.

Б. Човешката слабост и ограниченост на ГИХ

- Той имаше човеко тяло като нас. Това може да се наблюдава в много пасажи от Писанието.

- Той се беше родил също както се раждат всички бебета – Лука 2: 7;

- Той растеше както всички деца растат – Лука 2: 40, дори порастваше в мъдрост и знание, т. е. имаме и развитие в растежа Му – Лука 2: 52;

- Исус се уморяваше – Йоан 4: 6;

- Той ожадняваше – Йоан 19: 28;

- Той беше гладен – Мат. 4: 2;

- след 40 дневния пост – ангели са дошли да Му прислужват, защото Той явно е бил изтощен – Мат. 4: 11;

- Симон Киринееца Му носеше кръста, защото Той не беше в състояния да го носи заради побоя – Лука 23: 26;

- Той умря – Лука 23: 46 – по същия начин както и нашите тела спират да функционират в момента на смъртта;

- ТОЙ възкръсна от смъртта в човешко тяло, прославено тяло, безгрешно тяло, неподвластно на греха, на слабостта, на старостта, на смъртта – Лука 24: 39; 42; 30; Йоан 20: 17; 20, 27; 21: 9: 13;

- в това човешко тяло (прославено и безгрешно) Той се възнесе на небето,отдясно на Отца – Лука 24: 50, 51; Деян. 1: 9.

• Той имаше човешки ум – Лука 2:52

- Той „напредваше в мъдрост”, т. е. Той се учеше, както всяко друго дете – как да се храни, как да говори правилно, как да чете и пише, учеше се да слуша родителите си (Евр. 5: 8, 9);

- Той дори не знаеше някои неща – Марко 13: 32.

• Той имаше съвсем човешки емоции:

• Вълнуваше се – Йоан 12: 27; 13: 21;

• Беше пренаскърбен – Мат. 26: 38;

• Учудваше се – Мат. 8: 10;

• Плачеше – Лука 19: 41; Йоан 11: 35; Евр. 5: 7;

• Той беше изкушаван, но не съгреши – Евр. 4: 15 – фактът, че беше изкушаван показва, че е имал човешко тяло, защото Бог не се изкушава (Яков 1: 13);

• Хората около Него виждаха предимно човешкото у Него – Мат. 13: 53 – 58.

• Въпреки това ГИХ беше безгрешен:

• Божията благодат беше над Него от ранно детство – Лука 2: 40;

• Сатана се отказа дори – Лука 4: 13;

• Еврейските религиозни водачи не намериха никаква вина в Него – Йоан 8: 46;

• Пилат не констатира законова причина да Го осъди на смърт – Йоан 18: 38;

• Ап. Павел казва за Него, че даже не познавал греха – 2 Кор. 5: 21;

• Евреи ни казва, че Той е бил многократно изкушаван, но пак без грях – Евр. 4: 15;

• Евангелист Йоан казва, че в Него няма грях – 1 Йоан 3: 5;

ЕТО ЗАЩО можем винаги да гледаме на Него, Който е преминал през всяко изкушение и знае как се чувстваме, и може да ни помогне, защото е останал верен.

3. Защо учението за Богочовешката Личност на ГИХ е от значение за нас днес?

По времето, когато ап. Йоан пише творбите си в църквата, се е разпространявала ерес, която твърдяла, че ГИХ не е човек. Тя се е наричала докетизъм (от „докео” – изглеждам като; приличам на). Затова апостола пише така в 1 Йоан 4: 2, 3, че всеки, който не изповяда ГИХ в плът, е от антихриста.

Човешката природа на Христос е нужна, за да извоюва:

• Представителното покорство, което Адам не успя да устои – Римл. 5: 18, 19;

• Да бъде заместническа жертва вместо нас – Евр. 2: 16, 17;

• Да бъде посредник и Първосвещеник м/у Бога и хората – 1 Тим. 2: 5; Евр. 2: 18;

• Да изпълни първоначалния Божи план, човека да владее над творението – Мат. 28: 18; Еф. 1: 22; Откр. 3: 21;

• Да бъде наш пример и образец на живот и поведение пред Бога и хората – 1 Йоан 2: 6; 3: 2, 3; Римл. 8: 29; 1 Петр. 2: 21;

• Да бъде модел на нашите бъдещи изкупени тела – 1 Кор. 15: 49; Кол. 1: 18.

Божествената природа на Христос е нужна, защото:

• Само Бог може да понесе греховете ни;

• Спасението е от Бога (Йона 2: 9) и само Бог може и е способен да бъде посредник м/у Самия себе Си и нас хората – 1 Тим. 2: 5 и за да ни обърне обратно към Себе Си и да ни разкрие напълно Божеството – Йоан 14: 9;

• И ТАКА, ако ГИХ не е напълно Бог, ние не може да имаме спасение и няма християнство – 1 Йоан 2: 23; 2 Йоан 9.

Някои лъжеучения, свързани с погрешното разбиране за Богочовешката природа на нашия Господ:

• Аполинаризъм – идва от основателя си Аполинарий, който е бил епископ на църквата в Лаодикия около 361 г. сл. Хр. Той е поучавал, че ГИХ е имал една природа, но в нея имало човешко тяло, от човешка природа, но не и ум, и дух. Умът и духът на Христос били Божествени, а не човешки. Но водачите на Църквата (на съборите в Александрия през 362 г. и в Константинопол през 381г.) отхвърлили това учение, защото те правилно посочили, че не само телата ни имат нужда от изкупление, но и умовете, и душите ни също.

• Несторианство – Несторий е бил епископ на Константинопол през 428 г. Той учел, че ГИХ имал две отделни природи в своето тяло– едната божествена, а другата човешка, а не една природа в едно тяло. Т. е. нещо като шизофреник.

• Монофизитизъм – учение, което казва, че ГИХ има една природа, която се е образувала от амалгама между Божествената и човешката природа и е станало нещо трето, в което двете до известна степен са променени. Така в Личността на Христа няма нито напълно човешка, нито напълно Божествена природа. Това учение се е проповядвало от един игумен на манастир в Константинопол – Евтих (378 – 454 г.).

• През 451 г. на Четвъртия вселенски събор в Халкидон църковните епископи са гласували следното верую, което е разрешило проблема с тези ереси:

"Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Исус Христос, съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божествена природа, а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение, (роден) от Дева Мария по човешка природа, един и същият Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслети, неизменни, неразделни и неразлъчни, не на две лица разсичан или разделян, но един и същи Син и Единороден, Бог Слово, Господ Исус Христос."

Има ли днес ереси, които отхвърлят Божествената природа на ГИХ? – Свидетелите на Йехова например.

Урок 1 от символа на вярата.

Първи урок: Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята.

1. Въведение:

Здравейте,

Бях поканен да разгледам с вас „здравото учение” (Тит 2: 1), на което в няколко послания апостол Павел набляга. „Здравото учение”, „поучението”, „учението” са все термини, които можем да намерим в изобилие както в книгата Деяния на апостолите, така и в техните послания.

Но какво означава то? На гръцки терминът е „хюгияноси дидаскалия” (1 Тим. 1: 10). Той се състои от две думи „хюгийя” – здраво, цялостно (от тук идва и думата хигиена – здравина, чистота). Идеята е, че нещо е здраво, когато е чисто. „Дидаскалия” е термин, който говори за учение, за направление в една или друга посока. Оттук е думата даскал – учител, този който направлява познанието в истинската посока. Т. е. тук думите значат „здравото, чистото учение, направление, чистото познание, истинското познание, познанието на истината, на чистотата”. И всичко това е противопоставено на неистината, на лъжата, на нечестието. Защото според Библията светът не е шарен, не е пъстър, но е черно-бял. Христос казва: „Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.” (Мат. 12: 30). Затова е правилно желанието да се поучаваме заедно от здравото учение и да се потопим в истината. Защото самото Благовестие казва истината. Защото самото то се изправя срещу нездравото за човека учение и познание. Здравото учение идва от Бога, Който самият е Истинен и казва само истината.

2. Изложение

В Новия завет има няколко пасажа, в които са синтезирани истини по отношение на вярата в Бог Отец, в Господ Исус Христос, в Святия Дух, вяра по отношение на човека, спасението, църквата и др. Те са като че ли шаблони за определяне на истинността, на чистотата, на здравината на вярата. По тях се равняват писанията на апостолите дори.

Ето някои вероизповедни формули в Писанието¹:

Едночленни формули, засвидетелстващи вярата в Исус като Божий Син и Божий Помазаник (Месия, Христос), дошъл за изкуплението на човека от греха

Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог.

Eвангелие от Матей, 16 глава, 16 стих

Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев цар.

Eвангелие от Йоан, 1 глава, 49 стих

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Светият Божий.

Евангелие от Йоан, 6 глава, 68-69 стихове

Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

Евангелие от Йоан, 20 глава, 28 стих

Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух, с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода. Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа, Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили.

Първо послание на ап. Петър, 3 глава, 18-22 стихове

Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога, (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в Светите Писания), за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на святост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите.

Послание на ап. Павел към римляните, 1 глава, 1-4 стихове

Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали. Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според Писанията.

Първо послание на ап. Павел към коринтяните, 15 глава, 1-4 стихове

Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса, Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Послание на ап. Павел към филипяните, 2 глава, 5-11 стихове

Двучленни формули, засвидетелстващи като нещо неразделно вярата в Бога Отца и в Исус, въплътилия се Божий Син

За нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.

Първо послание на ап. Павел към коринтяните, 8 глава, 6 стих

Заръчвам ти пред Бога, Който оживява всичко и пред Христа Исуса, Който пред Пилат Понтийски засвидетелствува с добрата изповед, да пазиш тази заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос.

Първо послание на ап. Павел към Тимотей, 6 глава, 13-14 стихове

Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явлението Му и царуването Му...

Второ послание на ап. Павел към Тимотей, 4 глава, 1 стих

Тричленни формули, изразяващи вярата в Бога Отца, Сина (Исус) и Светия Дух

Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. Амин.

Евангелие от Матей, 28 глава, 18-20 стихове

Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.

Първо послание на ап. Павел към коринтяните, 12 глава, 4-6 стихове

Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. Амин.

Второ послание на ап. Павел към коринтяните, 13 глава, 14 стих

Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.

Послание на ап. Павел към ефесяните, 4 глава, 4-6 стихове

Обширни са пасажите от Библията по отношение на синтезирана изповед, която да обхваща цялостната истина за нашата вяра. В продължение на няколко века след възнесението на нашия Господ ранните християни са използвали изповедни формули по една или друга причина. Най-кратката и за сега най-ранната изповед е открита в писанията на най-ранните църковни отци, наречени даже апостолски мъже, защото са били ученици на самите апостоли. Това е т. нар. „Апостолски символ на вярата”. Според традицията символът е бил синтезиран от самите апостоли преди първото им разпръсване от Йерусалим в Деян. 1: 8. Целта на създаването му е била да се запази истината и то от ранга на апостолите. Нашата църква също приема този символ и можем да го намерим в края на месечния бюлетин, а така също в края на нашите песнарки.

Бих искал заедно да го разгледаме и да разискваме за истината на нашата вяра. Той гласи следното:

	1.	Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята,
	2.	и в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
	3.	Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария,
	4.	Който е пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
	5.	Който е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите,
	6.	Който се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия,
	7.	Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
	8.	Вярвам в Светия Дух,
	9.	Вярвам в светата вселенска Църква, в общението на светиите,
	10.	в прощението на греховете,
	11.	във възкресението на мъртвите,
	12.	във вечния живот. Амин.

Има ли някой, който не вярва тези думи?

За разлика от другите изповеди на вярата, които са приети по-късно на съборите на църквата, Апостолският символ е бил широко използван в първите векове на църквата. Той е бил използван като обучителен катехизис на всички новоповярвали. Използвали са го преди кръщенията. Когато са идвали нови хора, които не са били кръстени преди, те са били обучавани по него и преди да бъдат кръстени са го изповядвали пред църквата. Апостолският символ също е бил използван, а и до днес се използва, по време на поклонението в църквата на неделното богослужение. Ние също сме го рецитирали в неделя сутрин. В някои църкви той се рецитира точно преди участието в Господната трапеза. Той е най-краткия и най-систематизиран символ на църквата от ранните векове, та досега.

Въпроси дотук?

И така символът на вярата започва с думите:

„Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята„

1. Какво представлява вярата? На хоризонтално, човешко ниво имаме ли вяра? (Да, сградата е стабилна, вярвам на човека до мен и т. н.).

Имаме ли определение на „вяра” в Библията? (Битие 12: 1 – 4; Евреи 11: 1)

Когато говорят за нея, древните гърци я описват с дума (‘пистис’ на гр.), която може да се преведе като убеденост в нещо или някого.

Евреите от друга страна, когато говорят за вяра, имат предвид, че вярата винаги е свързана с правдата и с истината. На иврит думата за вяра е ‘емуна’ (Авак. 2: 4) и тя идва от корена ‘аман’, откъдето идва и думата ‘амин’ – да бъде, да така е, истина е.

И така, в своето широко понятие, вярата е увереност, убеденост в истински неща. А в библейския смисъл вярата е увереност, че нещата, описани в Библията, са неща, които са истински и на които се надяваме.

Вярата е доверие в истинността на Писанието и признаване на абсолютното върховенство на Бога в живота, мислите, поведението ни.

Тя е доверие в Самия Бог, в Неговото владичество и приемане на авторитета Му над моя живот.

Откъде идва вярата? Откъде идва доверието в Бога? Откъде идва познаването на Бога (за да Му се доверим, ние трябва да Го познаваме, нали?)?

• Римл. 10: 17 (защо от Христовото слово? Не може ли творението също да ни говори за Бога? – (Римл. 1 глава) – (разликата между спасителната вяра и общата вяра) – виж Йоан 1: 1 - 5)

От тези стихове какво следва?

– че човекът има нужда от съживяване, от творческата работа на Христовото (на ЛОГОСА) слово в сърцето, за да повярва. И така вярата идва от слушането на животворящото Христово слово, което, чрез действието на Святия Дух, новоражда човешкото сърце и му подарява дарът вяра – т. е. помага му да разбира и приема истините на Библията и на Бога в живота си.

Защо казваме, че човекът е мъртъв спрямо Бога и има нужда от съживяване?

– Бит. 2: 17 – „непременно ще умреш”. Защо умираме ние, хората? Защото остаряваме ли? Не, защото сме грешни.

2. Продължава символъта с фразите „вярвам в Бога Отца, Вседържителя…”

Много са начините, по които хората са се опитвали да докажат съществуването на Бога. За това в богословието има цял един раздел – апологетика – наука за защита на християнската вяра. Тя се опитва да покаже и докаже, че Бог е истинен и съществува. Ние няма да проследяваме тези опити сега, защото за нас е важно да знаем, че съществуват две откровения за Бога. Едното е наречено общо, а другото специално откровение.

Какво означава откровение според вас?

Кое е общото откровение според вас? – Римл. 1 глава - творението

Кое е специалното откровение? – Библията (пророците в СЗ и ГИХ в НЗ) – Евреи 1: 1, 2.

В Библията ни се открива, че съществува интелигентна Личност, всемогъщ Бог, Който е в основата на нас самите, на света, в който живеем, на живота, който имаме, на обстоятелствата около нас, на миналото, сегашното и бъдещето ни.

Нека да отворим сега на Битие 1 глава. Прочетете си я сами и ми кажете какви черти от Личността на Бога намирате там? (проследяваме глаголите най-вече в 1 глава)

Той е Личност, която говори, действа, твори, вижда и оценява красотата, благославя, разпорежда се, заповядва и т. н. Той притежава творческа сила и мощ да създава и поддържа вселената, която е създал.

Ако сега погледнем края на 1 и 2-ра глави, ще видим, че Бог е Този, Който твори красиво. Създава човека по своя образ и подобие. Създава жената… също красива. Когато я вижда мъжът, той (мъжът) възкликва в стихотворна форма – 2: 23, 24.

Ако четем само началните глави от Библията, като че ли там ще видим само един Бог. Той е източникът на живот и създател на всичко живо и неживо. Той е творецът на всичко и всички.

Добър ли е светът, в който живеем? (Октр. 21: 1, 2) Трябва ли да го пазим?

Откъде е дошло злото в него? – Бог – открит и честен – затова Той трябваше да даде пълна свобода на човека, вкл. и да Го отхвърли и да избере злото, но Той трябваше да му предостави и тази възможност. Така в разрешаването на злото да съществува, той самият става уязвим, Той самият страда…

Символът Го нарича Вседържител… какво означава това според вас? – Той държи всичко в ръката Си – нас, греховете ни, живота ни, бъдещето ни, спасението ни, дишането ни, болестите ни… всичко. Затова няма загуба на спасение, затова няма грешки или случайности при Бога, затова никой не може да се противопостави на святата Му воля. – виж Ис. 6 глава…

А на места в Писанието ни се показва, като че ли множественост на Бога.

Как си представяте троичността на Бога? Може ли 1 + 1 + 1 = 1?

– виж Втор. 6: 4…коментирай бройните и редните числа. Ехад, като единствен, неповторим първи въобще…

Бог е Един, но в същото време Той е и неразделно триединство – като започнем още от Бит. 1: 26; 11: 7, където наблюдаваме множественост у Бога. Друг признак е Ангелът Господен, който в един момент е равен на Бога,а в друг е различен (отделен) от Него – Бит. 16: 7 - 13; 18: 1 - 21; 19: 1 - 28; Малах. 3: 1. Наблюдават се също пасажи, които персонифицират Божието слово на мъдрост – Пс. 33: 4, 6; Прт. 8: 12 - 31. В някои случаи е спомената повече от една личност– Пс. 33: 6; 45: 6, 7 (ср. Евр. 1: 8, 9), а в други Бог говори за Духа и за Месия или пък Месия говори за Бог и за Духа – Ис. 48: 16; 61: 1; 63: 9, 10. Така виждаме как в Стария завет се изразява очакването на пълното откровение за Троицата, показано ни в пълнота в НЗ (споменахме някои пасажи в началото, има и още много подобни доказателства).

Въпроси дотук?

По-късно в Писанието се казва, че Бог е Отец на народа си – Втор. 32: 6; Исайя 63: 16; Малах. 2: 10; Матей 6: 9; 11: 27; 25: 34; Лука 12: 30; Йоан 4: 21, 23, 24; Яков 1: 17; 1Йоан 2: 15, 16; 2 Кор. 6: 18; Фил. 4: 20 и др.

Каква е причината за тези синовно-бащински взаимоотношения? Причината е Божията любов и милост - Втор. 7: 6 - 9. Бог е Отец само на народа Си. В тези стихове не се казва, че Той е Отец на цялата земя, казва се, че е Отец на избрания си народ, на евреите, на църквата…

Така Библията говори за едни по-специални взаимоотношения на Бога с едни хора и не толкова специални взаимоотношения с други хора. Когато имаме пасажи от Библията, които сякаш казват, че към Бог можем да се обърнем лесно и прямо, ние трябва да имаме предвид тези заключения – че Той действа на основание на заветите Си, на обвързаността Си, на специалното Си отношение към някои хора по особен начин, а към други не… защото към едни Той упражнява милостта Си, а към други справедливостта Си. На едните е Бог Отец, а на другите Бог и Съдия.

Ако вярваме в спасителната Личност на Господ Исус Христос, ние можем да Го наречем Отец, защото попадаме под завета на благодатта благодарение на жертвата на Спасителя.

За 19-ти бих искал да си прегледаме следните Библейски пасажи:

Бит. 1 – 3 глави

Исайя 6 глава

Деяния 17: 22 – 31

Римл. 1 и 4 глави

1 www.harta-bg.info